За смисъла на живота, логотерапията и още …

(резюме на тема 4 от поредицата „Беседи за мислещи хора”)

Търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот и когато не е задоволена, хората страдат. Такова страдание може да прерасне в болезнено състояние, което временно да се отрази на качеството на ежедневния живот. След инстинкта за оцеляване, намирането на конкретен смисъл на живота е двигател в личността за пътуването й през живота.

Д-р Виктор Франкл, австрийски психиатър и невролог, е създател на логотерапевтичния метод, (логотерапия буквално означава «лечение чрез намиране на смисъла на живота»). Неговият личен път на страдание и воля за живот в четири от унищожителните лагери на смъртта по време на Втората световна война, са описани в книгите «Човекът в търсене на смисъл» (I-ва част) и «Човекът в търсене на висш смисъл» (II-ра част), считани за един от най-големите приноси в психиатрията след трудовете на Фройд.

Смисълът на живота няма абстрактно значение. Живот не значи нищо смътно, а нещо съвсем реално и конкретно, като конкретните житейски задачи. Всеки има свое собствено призвание или житейска мисия, която да бъде осъществена в живота му. В това отношение животът на всеки човек е уникален и неповторим и не може да бъде заменен с друг.

Не може да се говори за смисъл въобще, а само за смисъл за дадената личност, в конкретните ситуация и момент от живота му.

Личният смисъл на живота винаги е свързан с духовното израстване на човека. Глобалният смисъл на живота такъв, какъвто е, дава цялостна възможност за развитието на всички хора.

В крайна сметка човек не би трябвало да пита какъв е смисълът на неговия живот, а по-скоро да признае, че него го питат. Животът задава въпрос на всеки и той може да Му отговори само като отговаря за своя собствен живот; на Живота може да се отвърне само като се поеме отговорност.

Логотерапията вижда в отговорността самата същност на човешкото съществуване, която е свързана с градивната способност за себенадмогване. Бленуването за личен успех (себеосъществяването) е постижима цел само като страничен ефект от себенадмогването.

Смисълът на любовта

Любовта е единственият начин да се достигне до най-вътрешната част от личността на друго човешко същество, до самата му сърцевина. Чрез своята любов той може да види същностните черти и особености на обикнатия човек и дори повече – той вижда онова, което е заложено в него, което още не е осъществено, но предстои да стане. Чрез своята любов обичащият позволява на обичания да осъществи своите заложби.

Смисълът на страданието

Основен принцип на логотерапията е, че главната грижа на човека е не да получава удоволствие или да избягва болката, а по-скоро да вижда смисъл в живота си, даже в страданието си. Човек е готов да страда, при условие, че страданието му има смисъл. «Смея да твърдя, че на света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Има много мъдрост в думите на Ницше: «Онзи, който намери „защо-то“ да живее, може да понесе почти всяко как.»» (Виктор Франкл).

Страданието (болест, нещастия, смърт) променят перспективата, от която гледаме и участваме в живота. Получава се процес на по-висше приоритизиране чрез «очистване» на смисъла на живота ДНЕС. Понеже този смисъл винаги е там – в нас и около нас, но често не можем да го «отделим и хванем». Има моменти, в които дадена смисленост сякаш се «разопакова» пред нас. Смисленост лично за нас, за дадения момент.

Логотерапията е единственият терапевтичен метод, който изцяло нерелигиозно доказва съществуването на човешкия дух като такъв, отделен от душата (психе), и прилага практично знанието за духовната същност и сърцевина с цел личностно възстановяване и израстване. Според д-р Франкл, «Понятието «духовно» тук се изполва без каквито и да е религиозни конотации, с цел по-скоро да бъде изяснено, че става въпрос за един специфично човешки феномен, за разлика от феномените, които споделяме с другите животни. С други думи, «духовното» е човешкото в човека.» (откъс от «Човекът в търсене на висш смисъл»). В този аспект християнският мироглед и логотерапията се припокриват многоизмерно, за разлика от по-частичните прилики с други известни психотерапевтични школи. Например, «Зигмунд Фройд твърди на едно място: «Нека някой опита да подложи известен брой най-различни хора на глад при еднакви условия. С нарастването на повелителния повик на глада всички индивидуални различия ще се размият и на тяхно място ще се появи еднообразният израз на едничкия неутолен инстинкт.» Слава Богу, на Зигмунд Фройд бе спестено да опознае концентрационните лагери отвътре. Неговите пациенти лежат на кушетка, изработена в плюшения стил на викторианската култура, не в мръсотията на Освиенцим. Там «индивидуалните различия» не се размиха, а напротив – хората станаха по различни; те свалиха маските си – както свинете, така и светците. … Можете, разбира се, да попитате дали наистина има нужда да ги наричаме «светци». Не е ли достатъчно просто да ги наречем свестни хора? Вярно е, че те са малцинство. Нещо повече, те винаги ще останат малцинство. И все пак тъкмо в това виждам предизвикателството за присъединяване към малцинството. Защото светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, освен ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен.» (откъс от «Човекът в търсене на смисъл»)

 

Източници:

 

Боряна Коцева