Кой ходи с Бога?

Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога. Битие‬ ‭6:9‬ ‭

Както по времето на Ной, така и сега, живеем в порочно време, култура и поколение. Думата за „непорочен“ тук е древната арамейска дума „тамим“, която означава „без дефект, цялостен“.

Същата дума е употребена по-късно в Тората, за да опише жертвените животни, които трябваше да са без „порок“ или „дефект“. Ап. Павел казва за еклесията на Исус, че трябва да е като невяста, облечена за сватба с жениха си – „без петно или бръчка“.

Бог има много милост за нас и не е перфекционист, но хора, които подхождат с небрежно отношение към Него, Святия Дух, Божиите неща, призива за святост, призива да живеем непорочно, ще са много изненадани да открият, че може и да се окажат между тези, които Бог иска да „повърне“ от Себе Си, да не ги допусне в Своето Присъствие.

Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък – нито топъл, нито студен, ще те повърна от устата Си. Откровение‬ ‭3:15-16‬ ‭

Малко страшничко, нали? Или много даже.

Поръчвали ли сте си нещо по пощата? Отваряте пакета, очаквате то да работи? А се оказва дефектно! И трябва да го върнете на производителя. Не става за нищо, не може да изпълни целта, за която се предполага, че е създадено.

Така е и с порочните хора. Думата „пороци“ означава „трайни дефекти“. Трудно или непоправимо поведение, начин на мислене, култура.

България страда от една опорочена (дефектна) моралност, а оттам – опорочени идеи за мъжественост, женственост, брак, семейство, църква, християнство, успех, секс, деца, родителски призив, политика, култура…

Ако не беше така, щяха ли два милиона българи да търсят щастието в други страни (не на изток обаче).

Това са хора, търсещи непорочна, недефектна среда, култура, професионални и бизнеси възможности.

За жалост обаче, днес живеем в процес на морален и духовен разпад дори в страните от християнския свят. Объркването и обезсърчението може понякога да е смазващо.

Но Бог…

Бог намери един човек, който просто беше доволен да ходи с Него.

Българският превод казва „ходеше по Бога“.

Думата „халак“ на арамейски означава „да придружаваш някого постоянно“. Използва се понякога да опише реки, които текат („халак“, Бит. 2:14); използвана е и да опише „пълзене“ (Лев. 11:27), както и „скитане“ (Втор. 2:7).

Основното тук е, че този термин обозначава един и също повторяем процес.

Днес хората искат да бъдат забавлявани непрекъснато. Щракат по социални мрежи неща, които харесват, но надали отделят време да си изяснят сами на себе си какво наистина харесват и какво искат да правят с живота си. Повечето хора живеят без ясно разбиране за целта и смисъла на живота си, поради което разочарованието им от самите тях е станало като втора природа. За жалост, мнозина, несъзнателно може би, търсят да обвинят някой друг за своите собствени неудачи и разочарования.

Ной ходеше с Бога.

Той мина през целия процес. Той не спря насред пътя.

Апостол Павел не искаше да води със себе си хора, които нямат волята или силата да завършат започнатото.

“…а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия и не отиде с тях на делото.” Деяния‬ ‭15:38‬ ‭

Апостол Павел ходеше с Бога. И искаше с него да ходят хора, които ходят с Бога. Не просто хора, които ходят с Павел.

Сигурно мнозина познаваха Ной. Вероятно много ходеха с него, около него. Големият въпрос е не до кого и около кого ходиш, а ходиш ли със Бога?

В следващ пост по темата ще говорим повече за това какво означава да ходиш с Бога.

Георги Бакалов

Източник: www.apostolos.bg