Слово за теб

Депресията в тийнейджърска възраст

Wed, 09 May 2012 12:51:00 GMT

Нормален период от живота ли е тийнейджърската депресия?

От: Др. Грант Мулън

 www.drgrantmullen.com

Родителите на Виржиния не можеха да разберат как се е променила дъщеря им. До дванадесетгодишна възраст тя била такова мило и тихо дете. Оправяла се добре в основното училище, макар че била стеснителна и доста се притеснявала. Сега, когато била в гимназията, станала много гневлива, раздразнителна, бунтовна и бягала от училище. Най-малкото нещо можело да я накара да избухне. Прекарвала твърде много време в стаята си, слушайки музика. Какво се объркало? Родителите й се чудели дали тази промяна е просто част от тийнейджърството, но тя разрушавала целия живот в дома. Виржиния била депресирана.

Депресията и другите разстройства на настроението се срещат много често в тийнейджърска възраст и е изчислено, че около 20% от тийнейджърите проявяват симптоми на депресия. Нивото на самоубийствата през юношеството се е вдигнало с 200% през последните десет години и в момента е на трето място сред причините за смъртност в тази възрастова група.

Депресията не е нормален период от развитието, който ще премине.
Разстройството на настроението в юношеска възраст причинява сериозни проблеми в академичните резултати и развитието на личността.
Повечето разстройства на настроението при възрастните водят началото си в юношеството, но не са били открити поради всеобщото разбиране, че за тийнейджърите е нормално да са емоционално нестабилни, че „това е просто период от развитието им”. Често се приема, че депресираните и раздразнителни тийнейджъри просто проявяват „нормално младежко бунтарство” и то не се сита за лечимо заболяване. Това е трагичен факт. Депресираните тийнейджъри ще се повлияят от лечението така, както възрастните, и страдат съвсем ненужно. Без лечение те могат да имат проблеми в развитието, академичните постижения и общуването с разрушителни дългосрочни последици.

Тийнейджърските години са времето, когато децата, страдащи от РДВ, започват да проявяват нестабилност в настроението си и затова е важно да ги лекуваме. Симптомите на юношеската депресия са както при възрастните може би с малко повече раздразнителност, непокорство, липса на интерес към уроците и ниско самочувствие.
Депресираните тийнейджъри изгубват способност да се радват на различни занимания, променят начина си на хранене, оплакват се от постоянна умора, изпитват безпокойство и се затварят в себе си.
Също така те могат да проявят антисоциални поведения, като кражба, сбиване и да имат проблеми с органите на реда. Депресираните тийнейджъри имат малко приятели, защото са считани за социално неприети.
Много от тях се обръщат към наркотиците и алкохола, за да успокоят ума си от постоянния поток неприятни и негативни мисли. Пристрастяванията са много чести при такива състояния. Семейства с депресирани юноши често пъти са в постоянен смут и конфликт заради раздразнителността на тийнейджърите.

Юношеската депресия също е наследствена. Петдесет процента от децата на родители, страдащи от депресия, сами проявяват такива симптоми. Според моя опит, тийнейджърите се повлияват от същите лекарства, които предписвам на възрастните, и имат същата степен на подобрение. Много трудно е обаче да убедиш един тийнейджър или родителите му, че лечението е необходимо. В резултат от това голям брой от разстройствата на настроението остават недиагностицирани и нелекувани и стават причина за години на ненужно страдание, а в някои случаи завършват със смърт. Ако забележиш симптоми на депресия в някой тийнейджър, той може да има нужда от спешна помощ. Заведи го на лекар и терапевт със списъка от симптоми, за да започне лечението.

Препоръчваме ви също статията: "Защо църквата е разбрала погрешно лечението на емоционалното робство?"

Лечение на емоционалното робство

Tue, 15 May 2012 10:48:00 GMT

Защо църквата е разбрала погрешно лечението на емоционалното робство

От: Др. Грант Мулън
www.drgrantmullen.com

В християнските среди, лечението на емоционалното робство е било спорен и противоречив въпрос. В резултат от тези противоречия вярващите са се разделили на четири идеологически лагера. Всеки лагер в определени моменти е твърдял, че притежава единствения път към емоционална свобода. Той е гледал с подозрение на останалите групи и дори ги е чувствал като своя конкуренция.

Нашите библейски училища също са били разделени според тези лагери. Пасторите, които ги завършват, поучават и на практика прилагат това разделение с хората от събранията. Чудно ли е тогава, че много малко християни достигат емоционална свобода?

Отричане

В този лагер първостепенният метод е отричането или употребата на религиозни клишета. Тази група се състои предимно от много независими и религиозни мъже, които чувстват, че най-добрият начин „да се справиш с чувствата си” е да използваш принципа „умът над материята”. Те смятат, че чувствата винаги трябва да се „подчиняват на волята ти”, ето защо, ако имаш емоционален проблем, „вината е твоя”, че ти просто „не се отърсваш бързо от него” и „не продължаваш нататък”. За тях емоционалният проблем е признак на слабост и никога не трябва да си признаваш, че го имаш.

Тяхното неписано мото е: „Истинските мъже не си позволяват да се депресират”. Според тях на жените е позволено да имат такива проблеми, но само защото все още не са достигнали до нивото на просветление, което имат братята им във вярата.

Психиатрите трябва да се избягват, защото те „само гледат как да те направят зависим от лекарствата”, които „притъпяват твоята преценка”. Консултантите и терапевтите също са опасни, защото те са „прахосване на пари”, които би могло „да се похарчат за храна” или да се дадат „за мисии”. Терапевтите” просто те правят зависим от себе си, за да имат постоянен доход” и те просто иска ти „да живееш в миналото”. Техният най-добър пример е „просто иди при олтара, моли се за това и оправи живота си”, тъй като „миналото е зад гърба ти”, „ти си ново създание в Христос, действай като такова!” Проявяват нетърпимост към църкви, които се фокусират върху „тази свръхчувствителност, самосъзерцание, вътрешно изцеление, ню ейдж истории”. „Просто плени всяка мисъл и бъди мъж.”

Някои представители на тази група чувстват, че всичко, от което се нуждаеш е „повече вяра”. Те поучават, че ако имаш достатъчно вяра, няма да страдаш от емоционални или физически проблеми. Онези, които продължават да се борят с това трябва да го считат за своя грешка.

В тези среди има много срам, огорчение и пренебрежение, което е под повърхността, но се изразява по други дисфункционални начини. Бунтът в тийнейджърска възраст се среща по-често тук. Ако човек остане в такава среда, той никога не достига емоционална свобода. Сатана обича тези групи, защото старата природа в хората е все още жива и той продължава да ги тормози. Никой не си признава, че има проблем и никога не получава помощ. Те се отнасят с подозрение към всеки, който повдигне емоционални въпроси в църквата.

Лекарства

Този лагер, на който аз бях активен член, вярва, че буквално всички емоционални робства са причинени от физически заболявания, т.е. – химичен дисбаланс. Следователно, лечението е предимно физическо или чрез медикаменти. По онова време вярвах, че всеки може да се оправи, ако му се приложи правилното лечение, неговото настроение ще се нормализира и емоционалните проблеми ще се разрешат. Чувствах, че всеки трябва да може да разреши собствените си проблеми, веднага щом лекарствата започнат да действат.

Изпитвах подозрение да консултирам хора, които казваха, че молитвата е единственият отговор.

Освобождение

В тази група се намират много искрени и помазани вярващи, които са запознати с оръжията, с които Сатана тормози вярващите и ги държи вързани за старата природа. Крайните представители на тези групи смятат, че лекарствата и консултирането не са нужни. Цялостното лечение се заключава в освобождение от атаките на злите духове.

Те са подозрителни към лекарите, чиито лекарства само притъпяват хората към духовната реалност и позволяват на Сатана да се скрие зад мъглата, причинена от медикаментите. Те са много скептични към терапевтите, които всъщност „изпускат корена на нещата” и не извършват истинско освобождение.

Вътрешно изцеление

Към тази последна група принадлежат повечето терапевти и конслутанти, които смятат, че емоционалното робство е резултат от наранявания на личността в миналото. „Вътрешното изцеление” на тези рани ще донесе емоционална свобода. Много от тях смятат, че лекарствата са безполезни и че освобождението е ненужно, когато става дума за емоционални корени.

Сатана е бил доволен от разделението на християните относно лечението на емоционалното робство. Няма съмнение, че последните три начина на лечение са помогнали на мнозина. Всяка група има драматични истории на успех. Тъжен е фактът, че поради противопоставянето на тези лечения, повечето хора не са достигнали нивото на емоционална свобода, което Бог има за тях, тъй като са приели само един от трите начина за лечение, които Бог иска да приложи за пълно освобождение. Човек може да намери свобода в една област, но да остане вързан в останалите две. Това е довело до голяма доза обезсърчаване сред християните, които се чудят защо не са добре, след като са имали известен успех. Състезанието между отделните видове лечение е объркало вярващите и те или нямат желание да опитат някое от останалите лечения, или се срамуват да го направят. Остават неизцелени и борещи се, без да знаят къде да отидат.

Балансът е мъдростта

През последните няколко години Бог ми е показал, че за да получим пълно изцеление, трябва да служим на емоционално съкрушените във всяка от трите области на робство. Тялото на Христос трябва да признае ползата от лекарствата, освобождението и вътрешното изцеление като комбинация от лечения за всички вярващи, изпитващи емоционални проблеми. Сега започваме да виждаме трите лагера да си подават ръце и по-голям процент християни да получават емоционална свобода.

По мое мнение църквата трябва да бъде общност от изцеляващи. Тя трябва да избавя мъже и жени от царството на Сатана и да ги въвежда в обстановка, в която могат да бъдат изцелени от робството и нараняването, което са натрупали, докато са били в Тъмнината. Църквата трябва да бъде „в предните редици” на емоционалното изцеление, употребявайки всеки метод, който Бог е дал „за да освобождава пленниците”.

Най-великото средство за евангелизиране според мен е не атрактивното представяне на нещата, брошурата, говорителят или песента, но емоционално трансформирани, помазани християни, които могат да предложат надежда и емоционален мир на своите общности.

Защо вярвам във възкресението на Исус

Wed, 18 Apr 2012 14:27:00 GMT

10 причини поради които вярвам във възкресението на Исус

от д-р Джоузеф Матера

Седмицата преди Великден размишлявам за най-важната история в моя живот и в историята на света - възкресението на Исус Христос от смъртта.

Това събитие е толкова важно за историята на човечеството защото, както казва апостол Павел, ако Исус не беше възкръснал от мъртвите, то нашата вяра е безмислена, християните са фалшиви свидетели на Исус, ние все още сме мъртви в греховете си и най-мизерни от всички хора. (1 Кор. 15:15-19)

Ето няколко причини, поради които аз вярвам, че Бог възкреси Исус от мъртвите.

1. Личното свидетелство:
Когато поканих Исус в сърцето си на 10.01.1978 г., тежък товар се вдигна от живота ми, почувствах мир за първи път и бях сигурен, че греховете ми са простени.

От този ден нататък усещах Божието присъствие в духа си чрез свидетелството на Святия Дух в моя дух, който казва, че аз съм дете на Бога (Римл. 8:16) и имах голям глад да чета и разбирам Писанията. Това беше свръхестествено събитие, което не мога да обясня с човешкия си ум.

2. Кой отмести камъка?
Четейки евангелията виждаме, че голям камък затваряше гробницата на Исус. (Мат 27:60)
Като се вземат предвид римските войници, пазещи гробницита, кой би имал смелостта да отмести камъка и да открадне тялото на Исус? Според Библията, Божий ангел, изпратен от небето, премества камъка (Мат 20:82) и показва празната гробница.

3. Какво превърна Петър от страхливец в смел свидетел на Исус?
Евангелията показват, че Петър се отрече от Исус три пъти, преди Неговото възкресение. (Мат 26: 69-75)

Какво накара Петър да се откаже от страха си да умре за Исус и да стане безстрашен проповедник на Добрата вест, без да се страхува от смъртта? (Д.А. 2:14-40; гл.4, 19 и 20). Петър видя Исус възкресен, което му даде дързост и кураж да проповядва.

4. Какво превърна Павел от убиец на Исусовите последователи в прокламатор на Христос?

Писанията описват Павел като гонител на църквата, даващ писма на религиозните лидери за да преследват и гонят църквата в Дамаск, докато не видял възкръсналия Христос по пътя за Дамаск. Това го превърнало от един невярващ преследвач в най-великия шампион на вярата в историята. (Деяния на ап. 9:1-31)

5. Свидетелствата на милиони Христови ученици през последните две хилядолетия
Как е възможно църквата да е оцелявала по време на възхода и падението на много империи при преследване отвън и ереси отвътре, освен ако общността наистина не е вярвала, че Исус е възкръснал от смъртта, давайки им надежда за вечен живот?

Свидетелството на църквата за последните 2 000 години не може да бъде лесно пренебрегнато.

6. Римските войници, охранявали гробницата, никога не биха рискували живота си за пари.
Четейки в Евангeлията разказа за реакцията на римските войници (Мат. 28:11-15), виждаме как губернаторът най-вероятно е трябвало да бъде подкупен, за да пощади живота на войниците, които е трябвало да лъжат, казвайки че някой е дошъл и откраднал тялото на Христос.
Няма никакъв смисъл в това обучени войници да заспят по време на работа и да рискуват живота си. Много по-правдоподобно е Исус да е възкръснал от смъртта!

7. Тялото на Христос никога не е било намерено.
Ако Исус не беше възкръснал от смъртта, тогава, в рамките на няколко дена след тази предполагаема измама, някой би трябвало да покаже тялото на Христос. Фактът, че останките Му никога не са били открити, отново ни показва, че Христос е възкръснал от смъртта.

Ако тялото беше намерено, изгорено или хвърлено в морето, тогава би имало налице много свидетели, подкупени с големи суми пари от религиозните еврейски лидери, за да докладват това. Подобно нещо никога не е било направено, а останките на Христос никога не са били показани.

8. Повече от 500 свидетели на възкресението са живяли по времето, когато е бил написан Новия Завет.
Апостол Павел казва в 1 Коринтяни 15 гл., че когато той пише това послание, е имало повече от 500 свидетели на възкрасението, които са били все още живи.

Наистина, ако Исус никога не им се беше явил, тогава мнозина от ранната църква измежду тези петстотин човека, включително и останалите от първите апостоли и Яков, братът на Исус, в крайна сметка биха паднали и биха открили истината за голямата измама на възкресението.

Разбира се, никой не е направил това. Дори Павел е бил наясно и е знаел за тези 500 свидетели, които все още са подкрепяли историята за възкресението за много години след като това историческо събитие се е случило.

9. Експлозивният растеж на ранната църква
Ако възкресението на Христос не се беше случило, тогава как при наличието на това преследване, тази разнородна група е оцеляла като религиозно малцинство в еврейско-гръко-римската култура, която напълно противоречи на вярата в Христос?

Как църквата е достигнала от 120 последователи в деня на Петдесятница (Д.А. 1 гл.) до над 3 000 само за един ден (Д.А. 2:41), ако Христос не беше възкръснал от смъртта - всичко чрез проповядване и демонстрация на сила за чудеса, които свидетелстват за възкресението на Христос?

Като пример може да се посочи разликата с исляма, който се разпространява бързо, тъй като първите мюсюлмани са принуждавали покорените народи да се обърнат към вярата им чрез насилие!

10. Пророчествата за възкресението в Стария завет
Исус каза, че писанията на закона, пророците и псалмите се отнасят за Него (Лука 24:44).

Битие 49:10, Исая 9:6-7, Исая 53, Псалми 16, 22 и 110 - всички тези стихове говорят или загатват за страданието на Месия, който ще дойде като Син от племето на Юда и ще бъде наказан за човешките грехове, ще види плода от родилните болки на душата си и ще се насити, защото Бог няма да остави Святия да преживее телесно изтление, достигайки кулминация в това, че Месията ще застане от дясната страна на Бога и ще постави враговете под нозете Си. На лице са също и много по-подробни пророчества.

И така, стотици години по-рано пророчествата посочват специфично един конкретен човек - Исус. Неговите смърт и възкресение се потвърждават не само чрез свидетелствата на очевидците, но и почиват на солидна библейска основа.

В заключение, нека по време на този Великден излезем с голяма увереност и радост, за да прогласим Възкресението, знаейки, че нашата вяра в Христос като Месия и Спасител на света не е напразна!

източник: http://josephmattera.org

Какво ни учат Писанията за вярността

Wed, 04 Apr 2012 14:38:00 GMT

Автор: Стоян Георгиев

Дефиницията на думата вярност от еврейски е:
- да изградиш правилно и установиш;
- да отгледаш дете като родител;
- да се отплатиш;
- да вярваш в някого;
- да бъдеш постоянен;
- да се довериш на някого;
- да бъдеш морално изправен;
- да се движиш в права посока без отклонение.

Вярността е качество или атрибут, който в Писанията се използва както за човек, така и за Бога. Вярността е част от Божия характер, истина и непроменимост, което Го прави достоен за доверие. Човекът би трябвало да притежава същото качество.

Вярността като качество е пряко свързана с разбирането за завет.
- Бракът е пример за връзката между сключен завет и доживотна вярност;
- Неверните хора нарушават завета при първите тестове и трудности.
✞ Числа 12:7, 8: "Но слугата Ми Мойсей не е така. Той е верен в целия Ми дом; с него говоря лице в лице, ясно, а не със загадки; и той гледа образа на ГОСПОДА."

Вярността се възнаграждава от Бог
✞ 1 Царе 2:35: А Аз ще си издигна верен свещеник, който ще върши това, което е според сърцето Ми и според душата Ми; и ще му построя дълготраен дом; и той ще ходи пред помазаника Ми завинаги."

Вярността е условие за растеж в целта и мисията на твоя живот
За да бъдеш поставен в позиция на управление в която и да е сфера е необходимо да си се доказал като верен настойник:
✞ 1 Кор. 4:1, 2: “Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни. А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен."
✞ 1 Тим 1:2: "Благодаря на Христос Иисус, нашия Господ, който ми даде сила, че ме счете за верен и ме постави на това служение"

Вярността в малките неща е подготовка за големите
✞ Матей 25:21: "Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си."

Вярността е константно понятие
✞ Лука 16:10: "Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден."

Невярността е равносилна на неправедност и бунт срещу Бог
✞ Псалм 78:8: "и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога."

Вярността бива изпитвана в моменти на трудност
- Йоав предаде Давид в най-трудния за него момент - бунта на сина му;
- Рут избра да продължи със свекърва си, когато нямаше никаква естествена причина да го направи.
✞ Рут 1:14:"...а Рут се прилепи към нея. 15 И тя каза: Ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си. 16 Но Рут каза: Не ме убеждавай да те оставя и да не дойда след теб, защото, където отидеш ти, ще отида и аз и където останеш, ще остана и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог — мой Бог; 17 където умреш ти, ще умра и аз и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД и така да прибави — само смъртта ще ме раздели от теб!"

Имаше нещо уникално в старозаветната вярност в сравнение с днешната разглезеност, а думи като: "Само смъртта ще ме раздели от теб" звучат неактуално.

Вярността - важно условие за изграждане на доверие
Доверието в църквата може да съществува когато е имало вярност, развиваща се двупосочно:

- от лидерството към членовете (прозрачност, комуникация, вярност към видението);

- от членовете към лидерството (доброволно предаване и следване на Бог).

Църквата съществува в резултат на доверието, което вярващите имат към Христос, нейното лидерство и едни към други. Ако доверието се срине, срива се и основата, на която църквата се крепи. Доверието остава все още най-важният фактор за функциониране на семейството, църквата и обществото като цяло.

Семейната среда и доверието
Ако ти не можеш да се доверяваш на други, най-вероятно и за другите ще бъде трудно да се доверят на теб. Доверието е нещо, което се култивира, а не нещо, което е вградено в нас - ако твоите родители са ти се доверявали, за теб ще бъде лесно да се довериш на други.

Преживени разочарования
Ако си преживял разочарования от други хора, това е неизбежна част от живота, с която всеки от нас се сблъсква. Ние преживяваме разочарования от близки, братя и сестри и дори от брачния си партньор.
Прошката е средството, което ни помага да излезем начисто. Ние гледаме на взаимоотношенията си дългосрочно и не можем да си позволим да ги прекратяваме набързо.

Реши да продължиш да се доверяваш!
Все пак не бъди наивен и виж какви са фактите. Повечето кризи във взаимоотношения се появяват в резултат на недоразумение, изопачени факти и недостатъчно добра обратна връзка и комуникация. По време на криза именно доверието е онова, което държи взаимоотношението, за да не се разпадне. Прибързани решения могат да доведат до разрушаването на ценни приятелства!

Кога заветът на вярност е невалиден?
Когато има морален компромис, отклоняване от целта на Бог или крайна некомпетентност. 

Белези на емоционално осакатения мъж

Mon, 19 Mar 2012 15:07:00 GMT

От Джоузеф Матера

Днес ставаме свидетели на непрекъснато нарастващия натиск на съвременната култура да направи мъжете по-женствени. Това е довело до възхвала на „мъжа-гей” или на „метросексуалността” (характерна за мъже, които в действителност не са хомосексуални, но и не са особено мъжествени), както и на други изрази на мъжественост, които не отговарят на разбиранията на средностатистическия мъж.
Въпреки това, най-нашумелите екшъни продължават да възхваляват мъжкия героизъм, мъжествеността и силата, защото филмовите продуценти много добре знаят, че тези преувеличени образи на мъжественост носят най-големите приходи!
Резултатите от тази постепенна промяна през последните няколко десетилетия, не са били толкова лесно забележими. Натискът на светската култура дори е довел до появата на някои доста мъжествени на вид мъже, които са също и хомосексуални. Това затруднява преценката ни затова кой е хомосексуален и кой – хетеросексуален, само въз основа на външния вид. В тази статия нямам за цел да говоря за хомосексуалността като такава, а за тенденцията емоциите на много мъже да бъдат осакатени – явление, което често се наблюдава дори в църквите.

Част от процеса на освещение трябва да включва не само да се научим как да бъдем Божии деца, но също да действаме като мъже и жени според стандартите на Библията. За съжаление много мъже се страхуват да действат като мъже, защото истинската мъжественост много рядко се почита от съвременната култура, освен в малък брой филми, в армията и в някои спортове.

Следват някои от признаците на емоционално осакатяване при мъжете. Това са:

Мъже, които винаги отстъпват лидерските решения на съпругите си
Женен съм от 32 години и съм разбрал колко важно е взаимното подчинение на мъжа и жената, за което говори Ефесяни 5:22. Научил съм се, че в много случаи трябва да подчиня себе си и живота си на моята съпруга и семейство. Но по въпроси, отнасящи се до вземането на животопроменящи решения, свързани с нашите финанси, посоката на служението и къде да живеем (това са само някои от тях), аз съм човекът, когото Бог ще държи отговорен за посоката на моя живот и семейство. Ето защо аз имам последната дума по въпроси от този вид, макар винаги да оставам отворен да приема мъдрост и съвет от страна на съпругата ми.

Мъже, които позволяват на емоциите да диктуват действията им
Както всички хора, мъжете също имат емоции, но Яков 1:20 ни учи,че човешкият гняв не върши Божията воля. Ето защо трябва да се стараем никога да не бъдем водени от емоционалното си състояние, а от принципи и божествени цели. Божиите мъже в Библията са били трезвомислещи, мъже на честта и не са позволявали страхът да ги спре от това да извършат поставената им задача. Хората, задвижвани от емоции, се влияят повече от начина по-който се чувстват, отколкото от онова, което е правилно и почтено! Мъжете с принципи държат на думата си, дори и това да е болезнено и трудно за тях (Псалм 15:4).
В Йов 38:3 Бог казва на Йов „опаши кръста си като мъж и ще те попитам.” Има нещо в „мъжкото” поведение, което кара Бог да говори на онези, които е създал да бъдат мъже, тъй като библейският стандарт за мъжественост включва и това да бъдем настойници на емоциите си, за да можем да бъдем водени от истината, а не от мимолетни чувства, които могат да застанат на пътя на истинското библейско покорство.

Мъже, които никога не могат да вземат твърдо решение, без да се колебаят
Част от дара на мъжествеността е способността да поемаш рискове и да вземаш трудни лидерски решения въз основа на Писанията, мъдър съвет и молитва. Емоционално осакатените мъже се страхуват да вземат твърди решения, защото нямат куража да поемат риска да понесат последствията от тези решения. Ето защо те винаги са парализирани от прекомерно анализиране на ситуацията и колебания. Това отнема от тях призива на мъжа да води.

Мъже, които не са духовни лидери на домовете си
Да бъдеш духовен лидер е много повече от това да си глава на дома при вземане на решения. Това е свързано предимно с воденето чрез пример: да поемаш инициативата да служиш на другите, да събираш семейството за молитва и библейско поучение, да посещаваш църква, да поставяш Бог на първо място в дома и в личния си живот.
Мъже, които в духовно отношение са водени от съпругите си, са емоционално и духовно осакатени, защото оставят съпругите си непокрити и незащитени в духа и ги принуждават да водят духовна битка за семействата и за самите себе си! Съпругите не бива да „довличат насила” мъжете си в църквата или да ги карат да се молят заедно със семейството. Мъжете трябва да са онези, които да очертаят пътя, по който да минат всички останали членове на семейството!

Мъже, които си дават вид на силни, но отвътре са безотговорни по отношение на работата и семейството
Виждал съм много мъже, които имат здрави мускули и си дават вид на силни, но се огъват, когато се наложи да прояват отговорност на работното си място, в семейството или в църквата. Лесно е да се правиш на силен и да се държиш като „мускулесто и лошо момче”. Истинските мъже са тези, които работят усърдно, за да подсигурят материално, емоционално и духовно семействата си. Да проявиш отговорност, въпреки ежедневните трудности и противоречия е един от най-меродавните тестове за истинска мъжественост в наши дни.

Мъже, които нараняват жени и деца, вместо да ги защитават
Емоционално осакатените мъже често пъти са несигурни и в опитите си да докажат мъжествеността си, нападат онези, които са по-слаби от тях! Често пъти това води до словесно или физическо нараняване на техните съпруги и деца. Това не е признак на истинска мъжественост, а на липса на мъжка идентичност и поведение.

Мъже, които бягат от конфликт във взаимоотношенията
Никой не обича да води трудни разговори с хората които обича, с бизнес партньора си или с членове от семейството си. Емоционално осакатените мъже се страхуват от конфронтацията, отлагат нещата или се опитват напълно да избегнат конфликта вероятно, защото се страхуват да не бъдат отхвърлени или от необходимостта да поемат повече отговорност за вземане на трудни решения, които биха произлезли от този конфликт.
Истинската мъжественост означава да се изправиш лице в лице с проблемите и да търсиш разрешение веднага щом възникне нуждата, а не да бягаш от тях.

Белези на движение родено от Бог

Wed, 14 Mar 2012 09:41:00 GMT

Автор: п-р Калоян Курдоманов

Роденото от Бога, трябва да дойде с движението на Духа и промяна сърцата на хората.
Ако няма покаяние и смирение, няма истинско движение на Бога. Хора, които обикалят и обясняват как те са част от ново движение, но в сърцето си имат неизяснени неща и не изцелени рани не са преживели покаяние и смирение. Човек, който е пълен с огорчение няма мира на Бога и трудно владее духа си. Той е нервен, неспокоен, нападателен, мнителен, потаен, избягва директна конфронтация и е арогантен.

Истинското движение на Бог е свързано с живота на другите, възстановяване и реформация, а не само с нашите лични идеи.
Всичко това трябва да става с пълна почит и уважение към тези, които се трудят на нивата преди тези, които идват след тях. Ако в т.н. хора на новото движение, има липса на почит и уважение към разпознати и установени авторитети, а вместо това, само отричане на статуквото, има нещо нездраво. Когато Ной се опи и разголи, един от синовете му се подиграваше на голотата му, а другите двама го покриха. По-късно, Ной прокле този син, който не покри голотата му.
Липсата на респект и уважение към предишни поколения, които наистина са се трудили в Духа и са били верни на Господа е ключов знак, че нещо не е наред.

Когато Бог освобождава ново движение, това засяга обществото около нас.
Нови хора приемат Христос, социалната сфера е повлияна и икономиката е засегната. Когато има само трансфер на вярващи от една църква в друга църква, това не е ново движение, а миграция на огорчени вярващи в друга църка. Тъжно ми за този пастор, при когото отиват.

Когато Бог прави нещо ново, хората имат смелостта да го заявят ясно.
Подобно на Мартин Лутер, който заби своите 95 тезиса на Витенбергската врата и задвижи промените. Има разлика обаче дали водиш идеен дебат или използваш личностни нападки да постигнеш целите си. Хората водени от Бога, трябва да имат смелостта да разкрият идеите си и да са готови да ги отстояват, без да очакват всички да ги приемат веднага. Не е нормално да претендираш, че си символ на новото и да нямаш смелост да заявиш какво вярваш, а вместо това да сипеш подмолно клевети и слухове. Най-опасни са хора, както Исус нарича, “вълци в овча кожа”, Матей 7:15. Те идват на събранията, преправят се на кротки агънца, а отдолу под козината точат зъби. Те ще се усмихват през зъби, но тайно ще носят духовна зараза и наивните по душа, ще са първите попаднали в лапите им.
Вместо да говорят открито, те шушукат на ухо, уж това, което казват е много тайно и никой не бива да го знае. Такива хора се страхуват от Божествена власт и избягват контакт с нея.

Истинските реформатори имат смелостта да заявят ясно какво вярват и да го отстояват, като пазят достойнството на другия.
Това, че днес се говори за “ново движение” сред вярващите не е нищо ново. Не трудно да видиш, че има неща които не са наред в църквите. Въпросът е, ти какво предлагаш? И това което предлагаш, реално ли е? Работещо ли е? То изпробвано ли е? Ако да, какъв е ефекта? Колко време го пробваш? Ако нямаш адекватни отговори на тези въпроси, стой надалече. Внимавай с “нови движения”, които ти обещават “рая на земята” и пращат тайно странна литература по мейлите, вещаейки крах на съвременната църква.

Както казва Павел във 2Коринтяни 10:7, “Погледнете това, което е пред очите ви! Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови. ”
Ако някой няма силата да каже, че другите са Христови, значи има проблем. И накрая, така наречената традиционна църква, въпреки всичи хули е продължила за 2000 години. Тя води своето начало от еврейската синагога, когато в събота са се събирали да четата откъси от закона. Пеели са химни и са издигали Христос. Това сме и ние. Ние продължение на тази традиция, която апостолите завещаха.

Пророческо слово за 2012-та година

Fri, 09 Mar 2012 10:22:00 GMT

oт ап. Георги Бакалов

Споделям това пророческо слово с ясното съзнание, че идеята за пророческото има много интерпретации в различните деноминации и училища. Една от популярните такива е отъждествяването на пророческото слово с предсказание, или предричане на конкретни неща в бъдещето.

Пророчеството може да има елемент на предричане, но аз го разглеждам основно в контекста на 1 Кор. 14:3, а именно: "Който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха."
Така, следното слово е предсказвателно дотолкова доколкото разкрива намеренията на Бог относно бъдещето.

Пророческото слово, освен ако изрично не е посочено, не може обаче да предрече начина, по който човеците ще откликнат спрямо него. Хората имат свободна воля, което пък представя друг един проблем, който изниква в сферата на пророческото измерение.
Предричащи пророчества, поднесени от хора с хипер-калвинистични доктринални убеждения (за тези от вас, които виждате разлика между калвинизъм и хипер-каливнинзъм), вероятно отразяват до голяма степен тези убеждения.
От друга страна, разбирането за предопределението в контекста на отвореният теизъм, например, предоставя съвсем различен контекст на тълкувание на дарбата и функцията на пророческото слово. Това обаче е предмет на съвсем друга дискусия или поучение.

Реших да включа тези предварителни записки с цел изясняване преди всичко какво това пророческо слово не е, както и коя част от Писанията сформира основната рамка за интерпретация на целта и функцията на пророческото слово, според както го разбират болшинството от служенията, които са част от Новата Апостолска Реформация.

"През 2012 година ще увелича мярката на власт, с която оперират моите синове и дъщери на земята. Нужна ви е, понеже не можете да разширявате целите на Моето Царство без по-голямата мярка, която имам за вас. Сега идва назначеното за това време. Някои, които за пожелали повече власт преди назначеното време, са предали себе си на овластяване от духове, чиито произход е в тъмнината.

Искам да разширя мярката на власт в много от моите деца, но те отказват отново и отново да преминат през моя процес и назначеното време. Отказват да минат през пустинята и вместо това се впускат към земята на обещанията, както те се и я представят и във време избрано от тях самите. Те не са скъсали напълно пъпната си връв с Първият Адам, но искат да имат права, които могат да имат само родените от Вторият Адам.

За тези, които са минали през процеса, сега е времето да приемете мярката на власт, която освобождавам на земята и да я ползвате. Тя не идва от вас самите и не е за вас самите. Тя е за целите на Моето Царство. Вашите дарове и призвания аз не бих отменил, но властта - ако не изберете да не я ползвате, бих отменил.

Сега е времето. Пресечете реката и започнете да изпълнявате моите съдби. Ще бъдете извикани за отчет пред Мен. Не се отказвайте, не се предавайте. Не позволявайте на страх от човеци, страх от провал или страх от това, което идва в бъдещето, да контролира, видоизменя или корумпира властта, която освобождавам на земята чрез вас. Вие сте моята армия от лъвове, Аз съм вашият Генерал!

Нов ред за християнството в България
Гнилотата на настоящата система се разкрива. Морално компрометирани лидери и структури биват изобличени. Те трябва да направят място за нов вид лидерство.

Следват пет вида лидери, които ще започнат да оформят лицето на бъдещето:

Събиратели: тези, които имат събирателното помазание. Трябва да останат верни да събират за правилното нещо. Те имат дар за изграждане на структури, които поддържат живота на Царството. Царството на Бог не е анархия и хаос в името на "свобода". Бог има структури, които поддържат живота.

Свързващите: тези с дара на свързването на хора. Те не могат да поддържат структура, но могат да свързват хора, идеи и ресурси.

Инспектиращите: тези, които имат пророческа дарба и ревност от Бог за това Църквата да остане вярна на чистотата на поставените и цели от Бог.

Активаторите: Тези, които идентифицират и активират вътрешният потенциал на хора, движения и организации. Те са насърчители и активатори.

Укрепителите: тези, които укрепват съществуващите връзки и системи на Царството."

източник: www.apostolos.bg

Роденото от Духа е дух, от плътта - плът

Fri, 09 Mar 2012 10:51:00 GMT

Автор: п-р Калоян Курдоманов

Напоследък, все по-често чувам коментари на различни вярващи, че стандартната църква, такава каквато е днес, била “матрица”, “човешка организация”, “отживелица". “Бог правел нещо ново по света” и стартирал “ново и уникално движение”, което досега не съществувало. Това движение щяло да бъде автентично и органично, както никое досега. То щяло да бъде движението на обикновените вярващи, които сега са потиснати от “човешко-религиозни” организации, наречени църкви.

Без да иронизирам подобни твърдения, понеже аз също смятам, че съвременната църква има нужда от реформация и промяна, далеч не мога да “клъвна” на подобни гръмки твърдения, че ново велико движение започва по света. Ще си позволя да цитирам думите на дълбоко уважавания от мен, пастор Христо Куличев, който е претърпял гонение заради вярата си в Христос и е лежал в затвора, пак заради нея.
Той казва: “Най-много се страхувам, когато чуя някой да казва, че нещо започва с него, а друг че свършва с него.” Невероятно прав и мъдър е п-р Куличев. От тези думи лъха прозорливост и преживян опит, който той е натрупал за своите 81 години и като служител на Бога.

Всяко “ново движение” (въпреки, че няма нищо ново под слънцето, Екл. 1:9) започва с претенцията, че е най-доброто и най-новото. Това донякъде е разбираемо, понеже като “ново движение”, то носи в себе си незрялост. Но, ако наистина е от Бога, то ще "преболедува" този период и ще разбере, че не е нито най-доброто, нито единственото, нито най-уникалното, а е част от Божия план и промисъл за изпълнение на намеренията и целите на Неговото Царство.

Цар Давид, който беше преобраз на Божествения избор, за сметка на Саул, който беше преобраз на човешкия избор, въпреки че беше избран и отделен за цар, не си позволи да вземе престола насила. Затова Бог го нарече, “човек по Моето сърце”. Това не направи Давид съвършен. Когато стана цар, той извърши няколко доста отвратителни неща, като убийството на Урия и прелюбодейството с жена му. Бог е този, който дисциплинира и конфронтира онези, които е избрал. Той решава чрез кого да го направи, като случая с Натан, който беше пророк на царя. Така или иначе династията на Давид не дойде с реваншизъм, отмъстителност, себедоказване и себеправедност.

Няколко неща характеризираха управлението на Давид:
- той върна Божия ковчег в храма - 1 Лет. 13:3
- потърси хора от Дома на Саул, за да им покаже милост - 2 Царе 9:1
- управлението му беше подложено на атаки отвън и раздори вътре, от неговите синове, но това не промени Божия избор - Амалик (отвън), Авесалом, Адоний (отвътре).

В Деяния 13:36, апостол Павел казва:
“Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля, заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.”

Давид послужи на Божието намерение в неговото поколение. Той не послужи на своето намерение, а на Божието. Това е тест за всеки лидер и обикновен християни. Всеки вярващ и всяко т.н "ново, велико движение", което претендира да е от Бога, би трябвало да си зададе въпроса “На чие намерение служа аз? На моето или на Божието?”.

Всяко нещо, което води началото си от човешка гордост и себеправедност, не е родено от Бога. Истинското движение на Бог не започва от реакционизъм, реваншизъм или отмъстителност. То трябва да е плод на Духа.

Когато евреите навлизаха в обещаната земя и им предстоеше да превземат Ерихон, Бог не им позволи да го направят със свои сили. Той се занима с реваншизъм в сърцата им, като ги накара да обикалят седем дни около Ерихон без да кажат дума. Доста нестандартно, нали? Това със сигурност е отмахнало от тяхната човешка гордост и ги е направило по-зависими на Него.

В посланието на Юда, апостолът дава пример как архангел Михаил докато спори и се препира с дявола, не си позволява да каже нищо друго освен “Господ да те смъмри!”. Нито сарказъм, нито подмятания, нито подигравки, нито обиди, нито клевети, нито цинизъм. Апостол Юда конфронтира вярващи по онова време, които не се съобразяват с норми и етика, а нарушават всякакви разумни правила на комуникация и дебат, за да постигнат целите си.
Юда 1:10 “Тези обаче хулят всичко…”

Едно е да протестираш и да изразиш несъгласие, но друго е да използваш всички средства, за да злепоставиш някой и на това да изградиш цяло движение.

Бог никога не би благословил движение основано на реакционизъм.

Реакционизмът е плод, не на нещо обмислено или родено в молитва, а резултат на афект от нещо, което не харесваш, но понеже нямаш зрялостта да го адресираш по правилния начин, ти реагираш от нараняване, болка или огорчение. Без значение колко прав може да изглежда даден човек в собствените си очи, ако има в сърцето си неразрешено огорчение, гняв и болка, това не е Божият начин да се стартира нещо ново. Роденото в такава атмосфера е дело на плътта и няма да успее.

Очаквайте продължение: "Белези на автентично движение родено от Бог"

Десет "гласа" които ни говорят

Wed, 22 Feb 2012 07:29:00 GMT

автор: Стоян Георгиев

1. Гласът на Адамовата природа

Галатяни 5

17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а

Духът – противното на плътта; понеже те се противят

едно на друго, за да не правите това, което искате.

В падналото естество на нашата плът няма нищо по-добро и естественият стремеж на всеки един от нас е да се защитава, да търси аргументи и да създава съюзи с хора, които биха се съгласили с мнението ни. Ето защо е важно да съпоставяме непрекъснато нашите преживявания и решения, които вземаме, с позицията на Божието Слово и да се съпротивяваме на делата на плътта. Адамовата ни природа, водена от собствените ни наранявания има тенденцията да прави съглашения с огорчени хора, за да валидира нашите собствени предположения. Изключително важно е съзнателно да се заобградим със зрели хора, а също и да решаваме конфликтите си лице в лице. Адам в нас е като водата - непрекъснато си търси пролука за преминаване.

2. Гласът на субективните ни преживявания

Йоан1:

44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и

Петър.

45 Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме

Онзи, за когото писа Мойсей в закона, и пророците –

Исус, сина на Йосиф, който е от Назарет.

46 А Натанаил му каза: Може ли от Назарет да излезе

нещо добро? Филип му каза: Ела и виж.

Нашите минали опит и преживявания “рисуват” картини в ума ни, които ни помагат да развием скептично отношение към хора, събития и конкретни ситуации. Тези преживявания могат да ни попречат да дадем реалистична оценка или да тълкуваме настоящите събития адекватно.

3. Гласът на нашите рани

Ефес. 5:8:

Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа.

Апостол Павел трябваше да припомни на ефесяните да не се идентифицират със своето минало, но с онова, което Христос е изработил за тях на кръста. Наранените хора (или по-точно - невъзстановените) имат склонността да проектират раните и разочарованията си много често и върху най-близките си. Преди да дадем оценка за нещо е толкова важно да си зададем въпроса: “Действах ли от нараняване?”, “Коя е причината да правя това заключение?”.

4. Гласът на "експертите"

Деяния 13

6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха

някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име

Вариисус,

7 който беше с управителя, Сергий Павел, един

разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска

да чуе Божието слово.

8 Но магьосникът Елима, защото така се превежда

името му, им се противопоставяше и се стараеше да

отвърне управителя от вярата.

Днес сме заобиколени от всевъзможни експерти в най-различни области, каращи ни да повярваме, че истината за дадена сфера минава през сертификати, лицензи и разрешителни. Ние често се доверяваме на някои “експерти” вкл. в областта не теологията и вярата, които имат способността да замъглят нашето съзнание и дори да ни отвърнат от вярата!

5. Гласът на лошите приятели

1 Кор. 15

33 Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите

нрави.

34 Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото

някои от вас не познават Бога.

О, колко силен е гласа на хората, с които общуваме всеки ден, били са около нас, спечелили са доверието ни, грижили са се за нас и са се превърнали в авторитети. Още по-силен е техния глас тогава, когато нашите приятели се ползват с добро име и са извоювали мястото си на обществено влияние или позиция. Ами ако нашите приятели имат една или повече титли пред името си? Призивът на ап. Павел е да внимаваме с какви хора се събираме...

6. Гласът на бунта и независимостта

Неемия 9

16 Но те, бащите ни, се възгордяха и закоравиха врата

си, и не послушаха Твоите заповеди.

17 Отказаха да послушат и не си спомниха чудесата

Ти, които беше извършил за тях. Закоравиха врата си

и в своя бунт си определиха началник, за да се върнат

в робството си. Но Ти си Бог на прошката, милостив и

състрадателен, дълготърпелив и многомилостив и Ти

не ги остави.

Бунтът към някой в позиция на влияние и власт (особено в нация, където за стотици години е било злоупотребявано с нея) е вградено в мисленето на толкова много хора. Когато се огорчиш, ти всъщност пиеш отровата, но вярваш, че трябва да умре някой друг. Независимостта е нещо чудесно, но ако желанието ни за независимост стане по-силно от желанието ни за взаимозависимост, тогава сме на ръба на бедствието.

Ето още някои гласове, които говорят в живота ни всеки ден:

7. Гласът на фантазиите и нереалността

Йов 42

3 Ти попита кой е този, който скрива съвет без знание.

И така, аз говорих това, което не разбирах — неща

твърде чудни за мен, които не познавах.

4 Слушай, моля Те, и аз ще говоря. Аз ще Те питам, а

ти ме поучавай.

5 Слушал бях за Теб със слушането на ухото, но сега

окото ми Те вижда.

6 Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел.

8. Гласът на системата

Йоан 8

23 И им каза: Вие сте от долното; Аз съм от горното.

Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не

можете да слушате Моето слово.

9. Гласът на конформизма

Римляни 12

1 И не бъдете съобразни с този свят, а се

преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да

познаете от опит каква е Божията воля – това, което е

добро, благоугодно и съвършено.

10. Гласът на материализма

Матей 4

Тогава дяволът Го изведе (на една висока планина)

и като Му показа всичките царства на света в един

миг време, Му каза:

6 На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства,

защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото

си искам.

7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа,

твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“

Как да се справим с чуждите гласове в живота си

- Потопи се в Божието Слово и изгради близост с Исус чрез молитва;

- Задавай си често въпроса "Кой (какво) ме подтиква при взимането на дадено решение?", "Воден ли съм от моите рани?" и "Вземам ли трезво решение?";

- Бъди около хора, които са загрижени за теб, обичат Господа и църквата, а не около наранени и огорчени хора;

- Отвори се за различни мнения дори да ти е трудно да ги приемеш;

- Прави категорично изказване само след внимателна и обстойна проверка на фактите;

- Ходи в прошка и приемане;

- Самообразовай се и не оставяй на никой "експерт" да взима решения вместо теб.

Как да избегнем развода в средна възраст

Tue, 07 Feb 2012 12:20:00 GMT

Защо много бракове приключват с развод, когато партньорите достигнат средната възраст

От Д-р Джоузеф Матера

С приближаването на празника на Свети Валентин мнозина започват да мислят за взаимоотношения, брак и романтика. Въпреки общоизвестния факт, че процентът на разводите в САЩ надхвърля 50%, забелязах, че много от разводите се случват, когато партньорите са били заедно повече от 20 години и са на възраст над 45 години. Това ме изненада.

Винаги съм си мислил, че ако една двойка успее да запази взаимоотношението си през първите няколко години от брака (когато и двамата са млади и буйни), то те са минали през най-трудните години заедно и с течение на времето става все по-вероятно бракът им да успее. За съжаление нещата не се оказаха такива.

Следват няколко причини поради които браковете често се провалят, когато партньорите достигнат средната възраст.

Единият от партньорите преживява криза на средната възраст
Понякога, когато достигнат 40-45 години (а в някои случаи 35) единият или двамата партньори осъзнават, че някои или дори всичките им мечти няма да се сбъднат. Това води до криза на идентичността. Те се опитват да си възвърнат блясъка на своята младост или преследват мечтите си за сметка на настоящия си брак. Възможно е да бъдат обсебени от хобито си (спорт, музика, изкуство, пътувания и др.) или да се опитват да се виждат със старите си приятели поради носталгия по младостта. Някои от тези неща се превръщат във фокус и започват да изместват брака и семейството.

Отглеждането на децата е крепяло брака
В някои случаи, когато партньорите достигнат 45-50 годишна възраст, децата им напускат дома, за да отидат в университет или за да заживеят самостоятелно. Тогава в семейството се проявява „синдромът на празното гнездо” и двамата осъзнават, че в емоционално отношение бракът им се е крепял на общата цел да отгледат децата си. Когато децата напуснат дома, вече няма нищо общо, което да ги задържа заедно.

Единият или двамата партньори са уморени от емоционалното напрежение във взаимоотношението
След години на боричкане и търкания единият или двамата партньори се чувстват емоционално изтощени и достигат до момент, в който пожелават да напуснат взаимоотношението. Това себеосъзнаване на единия или двамата партьнори се ускорява чрез четене на книги, съвети от приятели и наблюдението на живота на други двойки. Те стигат до заключението, че с тях се злоупотребява и имат право да сложат край брака си и да търсят по-добра реализация и спокойствие в живота си.

Физиологическите промени трансформират взаимоотношението
Когато жените навлязат в менопаузата, техните тела преживяват хормонални промени, които могат да доведат до депресивни състояния, изгубване на сексуалното желание и да ги накарат да намразят партньора си. Не бих се изненадал, ако много мъже преминават през подобни промени, които не са били класифицирани от медицинската индустрия като „промяна на живота”.

Бракът се е крепял по-скоро на физическо привличане, отколкото на емоционална връзка
Когато с годините телата ни се променят, мнозина стават непривлекателни за брачните си партньори. Това ги прави уязвими и податливи към връзки с други, по-привлекателни партьнори. Взаимоотношенията изградени повече върху секса, отколкото върху емоционалната връзка, посвещението и приятелството, са повърхностни.

Пенсионирането ги кара да прекарват повече време заедно
Когато навършат 45 или повече години, някои хора могат да се пенсионират, тъй като са финансово обезпечени или са направили достатъчен стаж за пенсия. Те започват да прекарват допълнителни 60 до 80 часа седмично със своите брачни партньори, което засилва търканията помежду им или им дава твърде много свободно време, което ги прави склонни да се впуснат в други взаимоотношения, разрушаващи брака им.

Също така повишаването на финансовите възможности и повечето свободно време, с което разполагат, може да накара брачните партньори да поемат по различни пътища що се отнася до ваканции, пътувания, почивки и други интереси, по време на които всеки от тях може да срещне друг "по-подходящ" за съвместно съжителство човек.

Неразрешени емоционални проблеми

Всички влизат в брак с определен емоционален багаж и проблеми. Някои проблеми и житейски травми са по-сериозни от други. Някои партньори се справят с емоционалната болка, като постоянно я потискат. С напредване на възрастта това довежда до „прегаряне”, което без те да осъзнават, оказва негативно влияние върху живота и брака им.
Когато това „прегаряне” стане значително, бракът може да се разтрогне, освен ако всеки от партньорите не получи професионално съветване и/или ако партньорът с емоционалния проблем не поеме отговорност за поведението си, което разрушава брака им.

Много техни женени приятели се развеждат и отново намират любовта в лицето на други хора
Поради занижените стандарти за заветно взаимоотношение в нашето общество, колкото повече остаряваш и по-дълго си женен, толкова повече твои приятели ще се развеждат пред очите ти. Това, което допълнително влошава нещата е, че някои от тях сякаш са уцелили джакпота и най-накрая след години на болезнено издържане в предишния си брак са намерили „сродната си душа”. Неведнъж съм ставал свидетел как решението на хора да се разведат е накарало техни близки приятели да постъпят по същия начин.

Как да избегнем развода в средната възраст

•   Нека винаги идентичността ви да бъде закоренена в Христос, а не в някаква мимолетна мечта от младостта.

•   Насочете вниманието си върху изграждане на дълготрайно взаимоотношение с партньора си, което не е основано върху физическа привлекателност, отглеждането на деца или нещо друго, освен самия брак. Когато двамата съпрузи фокусират цялото си внимание върху отглеждането на деца, от любовници, те се превръщат в родители и дори започват да се възприемат единствено като „татко” и „мама”. Ако нещата не се коригират, когато децата напуснат дома, разводът започва да чука на вратата им.

•   Забавлявате се заедно с партньора си и дори си намерете общо хоби. Опитайте се да откриете нещо, което обичате да правите заедно и което би заздравило емоционалната връзка помежду ви , за да може взаимоотношението ви да не бъде фокусирано единствено върху финансовите предизвикателства и отглеждането на децата.

•   Не позволявайте вашето приятелство с други двойки със семейни проблеми да попречи на брака ви. Прекъснете взаимоотношения и приятелства, които ви настройват срещу вашия партньор.

•   Планирайте какво ще правите заедно след като се пенсионирате, за да не се окажете неподготвени, когато това време настъпи.

•   Не чакайте бракът ви почти да стигне до ръба, преди да потърсите професионален съвет относно кризата във взаимоотношението си.

•   Сприятелявайте се с по-възрастни, по-опитни и зрели двойки, които могат да бъдат ваши наставници.

•   Не реагирайте прибързано и емоционално, а търсете Господа, когато в брака ви настъпи криза. Претегляйте негативните последици за брака, финансите и емоциите ви, до които би довел един евентуален развод.

Важно е какви гласове слушаш

Wed, 25 Jan 2012 09:07:00 GMT

Какви гласове слушаш?

1 Коринтяни 14: 10,11
Има например толкова вида езици на света; и нито
един от тях не е без значение.
И така, ако аз не разбера значението на езика, ще
бъда другоезичен за този, който говори, и този, който
говори, ще бъде другоезичен за мен.

Колко трудно се разбираме понякога ние, човешките същества, на моменти искрено добронамерени, дори и в най-близките си взаимоотношения - в брака си, в близките си взаимоотношения, в църквите си. И защо ли е така? Мисля, че основните причини се изразяват преди всичко в нарушаване принципите на общуване, които Словото ни дава, а също и поради факта, че имаме различни ВЪЗПРИЯТИЯ. Смята се, че от основните компоненти на общуването - съдържание, тон, и невербални жестове, съдържанието оказва най-малко въздействие върху възприятията ни - едва около 7-8% от цялостния процес на комуникация. Това означава, че са много малко хората, които имат способността да вземат решение въз основа на логично разсъждение, реалистични анализи и изводи - огромното болшинство от хората днес взимат решения за дадена ситуация въз основа преди всичко на емоции!
Ето защо е изключително важно да сме заобиколени от хора, които да ни помогнат да поставим под съмнение възприятията си и когато имаме проблем с някого - да поставим проблема си ЛИЧНО, като при невъзможност - да въведем и трета страна в конфликта. Проблемите възникват преди всичко поради неоспоримия факт, че ние общуваме не с мисли, а с емоции.

В този свят има много гласове
Рядко в нашето ходене с Господа се замисляме какви гласове ни подтикват да взимаме решения в живота си. Ние можем дори да вярваме, че някои от тези гласове са гласа на Бог и да нарушим третата Му заповед: "Да не изговаряш напразно Името на ГОСПОДА, своя Бог, защото ГОСПОД няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно Името Му." Тези гласове могат да бъдат гласовете на собствената ни плът, на неизлекуваните ни рани, на различни хора около нас, на ограниченото ни ниво на образованост или на културата, в която живеем.”

За нас е важно да се стремим към адекватно отсъждане и преценка за това какви гласове позволяваме да ни “говорят”:

Евреи 4:12 - "Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето."

"Арестуването" на гласовете-смутители не е лесен процес. Писаното Слово на Бог и извършването на обективен поглед от най-различни страни с помощта и на други хора, като изпитаме максимално чувствата и съвестта си, ни помага да оценим адекватно една ситуация.

Във всички времена и епохи Бог иска Неговият глас да се чува ясно от хората Му и да надделее над другите гласове.

Съдии 2:1-3
И Ангелът ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и
каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за
която се заклех на бащите ви и казах: Няма да наруша
завета Си с вас до века!
2 Но вие да не правите завет с жителите на тази земя; да съборите олтарите им. А вие не послушахте гласа Ми. Защо направихте това?
3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня отпред вас; и те ще бъдат като тръни в ребрата ви и боговете им ще ви станат примка.

Интересен факт е, че обикновено една малка част от хората успяват да чуят гласа на Бог за своето поколение:

Матей 7:13
Влезте през тясната порта, защото широка е
портата и пространен е пътят, който води към
погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.
14 Понеже тясна е портата и тесен е пътят, който води
към живот, и малцина са онези, които ги намират.

24 И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги
изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е
построил къщата си на канара.

Матей 8:8
И като каза това, извика: Който има

уши да слуша, нека слуша.

Стоян Георгиев

ОЧАКВАЙТЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ "10 лъжливи гласове, които ни пречат да вземем адекватно решение"

Църква "Прелом" - Дом на радост

Mon, 23 Jan 2012 14:30:00 GMT

Пророческо слово от п-р Калоян Курдоманов по време на конференцията "Прелом 2011"

ДОМ НА РАДОСТ

Духът на Бога казва:

"Аз ще нарека църква Прелом Дом на радост.

Било е сезон на гонение, на битки и конфронтации понеже основата е била полагана.

Имало е болка от полагане на основата. Пот, сълзи ... болка е била в полагането на основата.

Но понеже основата е положена, Аз ще донеса радост за която копнеете. Радост, която не сте познали.

Ще има радост в граденето, въпреки, че е предизвикателство.

Аз наричам този дом - Дом на радост.

Място, където ще има много радост. Не човешка, но Моята радост ще бъде в сърцата ви.

Ще дойде нова хвала, казва Духът на Господа, пълна с Моята радост.

Ще има толкова много радост, че ще бъде най - страхотното и приятно място

където да си.

Място пълно радост и свежест, в която ще бъдете изцелени.

Моето царство е царство на правда мир и радост!

Понеже сте познали болката да воювате, познали сте болката да бъдете верни, сега ще преживете Моето измерение на радост.

Много от вас ще преживеете пробив през следващататгодина. Пробив в различни сфери, понеже ще има отворено небе.

Болката от полагането на основите е приключила.

Идва нов сезон. Сезон на радост. Моята радост. "

Година на приближаване към Господа

Wed, 18 Jan 2012 09:19:00 GMT

По-долу ще прочетете пророческото слово, което пастор Калоян Куродманов освободи по време на недeлната служба на 08.01.2012г.

"Тази година ще бъде година на пробив за много от вас. Но не просто пробив във финансите, както много от вас очаквате или пробив в работата, казва Духът на Господа, но пробив във вашето взаимоотношение с Мен и духовен пробив.

Много от вас ще бъдете предизвикани да се върнете отново към вашата първа любов.
Отново ще бъдете предизвикани от Моя Дух да се покаете за неща, които са ви вързали в компромиси. Ще бъдете предизвикани да се върнете отново към взаимоотношения с Мене. Това ще бъде като духовен ренесанс, казва Духът на Господа.

Отново ще трябва да се върнете към корените, към основите на вашия живот и отново да си спомните защо вярвате в Мене. Духовният живот е връзката с Мене, казва Духът на Господа.

Тази година ще бъде повратна точка за много от вас, дори за живота, който сте живяли през последните 10 години. Аз ще махна стари пелени - пелени на религия, пелени на апатия.
Пелени на безразличие ще бъдат откъснати, казва Духът на Господа. Много от вас ще бъдат предизвикани отново да се върнат към Мене чрез промяна.

Това е Моят сезон за промяна. Това е Моят сезон за приближаване.

Аз ви призовавам да се прибилжите тази година и този сезон към Мене. Не към религията, не към външните неща, но към Мене. Понеже твоите проблеми не са в твоите близки. Твоите проблеми не са в твоята работа. Не са във външното. Твоите проблеми започват от твоето сърце и твоята душа. Ела при Мене, защото там – на моята Голгота и на Моето място, Аз ще ти помогна, казва Духът на Господа, да се освободиш от старите неща.

Това е сезон и година на промяна и на пробив, на разтърсване на грешните основи и на слагане на правилните неща. Това не идва от човек, но от Мене. Аз ще те предизвикам, казва Духът на Господа. Аз ще дойда, когато не ме очакваш, докато спиш, и ще започна да говоря в духа и сърцето ти да се изправиш и да спреш със старите неща. Да спреш с миналото и с грешните неща. Да започнеш да градиш върху правилната основа.

Моят Дух ревнува за твоя дух до завист, казва Духът на Господа. Ревнувам за твоя живот.
Понеже Моите планове, не са като твоите планове и Моите надежди не са като твоите надежди. Моите пътища са по-високи от твоите пътища.

Аз имам планове и надежди за добро, казва Духът на Господа."

източник: prelom.bg

Дефиниране на отговорностите

Tue, 03 Jan 2012 14:02:00 GMT

от Стоян Георгиев

Чии са в крайна сметка децата – на държавата? Църквата? Или разбира се, на техните родители, понеже те са ги създали?! В Езекиил 18:4

Господ ни дава ясен и недвусмислен отговор на този въпрос: “Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя...”

Езекиил 16:20 също казва: “При това, си взела синовете и дъщерите, Които си Ми родила...”

Децата не са наши, те са суверенно притежание на Господа и са ни дадени “назаем” от Него за един кратък период от време, след което ние Му ги “връщаме”, както казва и Анна в своята молитва: “ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам ( давам назаем - е превода от оригиналния текст) на Господа за през всичките дни на живота му...” (1 Царе 1:11).

Господ нарича децата Свое собствено притежание и е отговорност на родителите дa освобождават своята опека и влияние от тях докато минават годините. Отговорност на църквата пък е да бъде по-скоро партньор на родителя в процеса на отглеждането. Поради царящото неразбиране за това докъде е влиянието на родителя и докъде - на църквата, ще се опитам да дефинирам някои от отговорностите и на двете страни:

Ролята на родителя
- да покрива и защитава децата в молитва, духовно и в естественото;
- да снабдява нуждите на децата (не само физическите, но също и духовните, моралните, емоционалните и интелектуалните);
- да открие и развие техния потенциал и характер;
- да ги направи верни ученици на Христос, които да имат способност също да правят ученици.

Място за обучение – семейната атмосфера на дома.
Бог е предвидил отглеждането на децата да се извършва приоритетно от техните родители в семейната атмосфера на дома. Ако този родителски тим бъде изместен от някой друг (в т.ч. ясли, детски градини, приоритетно баби и дядовци) в живота на децата могат да се появят сериозни липси и дефицити, които да се отразят частично или изцяло върху по-нататъшния им начин на живот. Даването на дете в ясла или детска градина може да се окаже психологически опасно за него, ако то прекарва по-голямата част от времето си там вместо с родителите си.

Въпреки че детските градини са безспорна помощ и благословение за хора, притиснати от финансов натиск, които просто нямат друг изход, те следва да бъдат избягвани поради следните четири основни причини:

1.   Децата разцъфтяват и се учат много по-добре, когато имат лично взаимоотношение със своите родители, отколкото ако са част от група;
2.   Един наемен работник в детска градина никога не може да замени любящата грижа на майката;
3.   Проучванията потвърждават, че децата отглеждани у дома (дори и по време на училищните си години) се развиват много по-добре от онези, които са изложени на израстването в група;
4.   Връзката между родителите и детето може да бъде тотално изгубена през тези така важни първи шест години.

Ролята на църквата
-   да екипира родителите в практичните и духовните аспекти на отглеждането, обучението и възпитанието на децата;
-   да идентифицира водещите таланти и заложби у децата, които ще ги направят лидери в нацията;
-   да съдейства за духовното изграждане на децата, както и за развитието на техния характер;
-   да инвестира в децата и да спомогне те да заемат водещите позиции в управлението на нацията.

Място на обучение – детската църква, неделното училище, семинари, медия, курсове, християнско училище и университет.

В Ефесяни 6:4 ап. Павел наставлява родителите: “ И вие, бащи, не дразнете чадата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне.”

Ние не срещаме никъде детско служение в Библията, но виждаме как апостолите поучаваха и инструктираха и родителите, и децата. Това означава, че родителите трябваше да се доверят на власти и авторитети в своя живот. Те трябваше да приемат факта, че разбирането на лидерството надхвърляше тяхното собствено разбиране по отношение отглеждането на децата и те съзнателно изложиха себе си и децата си на това позитивно влияние.

Всъщност взаимоотношението с даровете на служение се оказва решаващо за родителите, тъй като то им дава съвсем различна перспектива и ъгъл, от който те могат да погледнат на децата си. Нещо повече – ако върху тези дарове не бъде освободена почит, те могат да заемат узурпаторски позиции спрямо родителския авторитет и да нарушат неговите граници.

Дефинирането на границите на влияние е решаващо за бъдещето на локалната църква, понеже липсата на тези граници може да причини криза във взаимоотношението на децата, родителите и служителите.

източник: prelom.bg

Племена, нации и бъдещето ...

Thu, 22 Dec 2011 13:56:00 GMT

Племена, нации и бъдещето на мисията ни в Царството

от Георги Бакалов

Бележки към проповедта от 02.12.2011 г. на конференцията Прелом 2011

Искам да започна с едно простичко, но според мен значимо изявление: Бог е избрал човеци, а не ангели, да говорят Божието Слово на тази земя. Колкото и плътски, незрели и отпаднали да сме от Божията слава, именно човекът е избрания съд на Бог за Неговото дело.

1) Човекът бе направен наследник на спасението, а не ангелите:

Евр. 2:7: „Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал, и поставил си го над делата на ръцете Си; 8. Всичко си подчинил под нозете му. И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.”

Коректният превод на ст. 7 би трябвало да бъде: "Ти си го направил малко по-долен от Елохим (Бог)."

Преводачите обаче, вързани от тяхното богословие, за години за превеждали този текст като "ангели", неможещи да възприемат твърдението на самите Писания, които заявяват, че човек е "само малко по-долен от Бог." Факт е, обаче - ангелите служат на нас, човеците, а не ние на тях.

Бог е подчинил всичко на нас в Христос, въпреки, че това не изглежда така за момента.

Мнозина християни се обезсърчават от това, че нещата, които Бог им е говорил и показал, не са се случили толкова бързо, колкото те са мислели. Има обаче процес, през който минаваме, преди да видим Божиите обещания да станат реалност на земята. Един ден всичко ще бъде реално подчинено на наследниците на спасението, дори да отнеме много повече време от това, което сме мислели, или ни се е искало.

Дотогава - нека не забравяме! Бог ни е направил само малко по-долни от Него. Той пое риска, той вярва в нас повече, от колкото ние можем да си представим. Помни - всеки, който се заяжда с теб, се заяжда с някой, който е само малко по-долен от Елохим, от Бог!

2) Ангелите не могат да проповядват спасението, нито да са лидери:

Деяния 1:10: „И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, 11. които и рекоха: Галилеяни, защо стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.”

Явно ангелите бяха много по-уверени, както и много по-добре информирани от самите човеци, избрани от Бог да говорят словото. Но на тях не им е позволено! Бог е избрал човеци, а не ангели да говорят благовестието. Защо ли? Бог иска да знаем, че ангели не биха могли и не би трябвало да говорят Благовестието. Това би трябвало да ни помогне против приемането на демонични учения, донесени от "ангели", които всъщност са демони, преправящи се на служители на светлината.

2 Кор. 11:14 „…сам сатана се преправя на светъл ангел;”

Много католици например вярват в т. нар. "явления" (aparitions) на Св. Дева Мария. Буквално стотици такива явявания на уж някакво духовно същество, често придружени с проповеди и поучения, са записани и документирани. За съжаление, всичко това води библейски необразованите хора до място на вярва в Св. Дева Мария и нейните "явления", а не в Исус.

Друг подобен пример за учение дадено на хората чрез "ангел" е мормонизма. Учението на мормонизма е в разрив с класическите вярвания на християнството. Между тях има много добри хора, които се стремят да живеят благочестиво, но те са в заблуда относно Бог и Исус Христос. Счита се, че в страни като България огромен процент от мормоните са бивши посетители в евангелски църкви, които са се разочаровали от липсата на дисциплина и посвещение. Мормонизмът е легалистична религия и набляга на дисциплина и вършене на дела, с цел заслужаване на спасението. Това прави мнозина от мормоните да са в много случаи по-честни и по-посветени от мнозина християни, които са познали спасителната благодат на Бог, но толерират плътския начин на живот.

Ангелите също така биха били съвършените евангелизатори, но има един проблем - те нямат свидетелство! Те не могат да съчувстват на нас, падналите човеци. Те не познават живота в греха. Когато ние, човеците, споделяме добрата вест с други хора, също толкова борещи се с греха, ние можем да споделим какво Бог е направил за нас. Имаме представа какво означава да живееш в безнадеждност и грях.

Най-доброто, което могат ангелите да направят, е да те свържат с някой, който може да ти говори благовестието.

Деяния 10:1: „Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк. 2. Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостиня на людете, и непрестанно се молеше на Бога. 3. Около деветия час през деня, той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие! 4. А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. 5. И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.”

3) Божият отговор – лидерство:

Ангелите вероятно също биха били много по-безгрешни лидери на църкви, но Бог е поверил управлението на църквата на хора, които той е упълномощил за целта.ю

Управлението на църквата е поверено на избрани от Бога презвитери:

1 Тим. 5:17: „Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит.”

Думата "управлявам" се среща на 8 места в Новия завет и навсякъде означава именно това: „да управлявам”, „да водя”.

Презвитерите се назначават от апостоли, не се избират с гласуване.

Тит 1:5 „Оставих те в Крит по тая причина - да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;”

Сам Исус дава дарове на човеците под формата на лидери:

Еф. 4:7: „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал 8. Затова казва: - "Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците". 9. (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята. 10. Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко). 11. И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други - пастири и учители, 12. за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите;

Сега нека видим и друго нещо: Бог, ако смяташе, че свръх-човеци са по-доброто решение на проблема с лидерството, можеше да остави Моисей, Илия и другите светии от стари времена, да говорят Неговото слово на земята.

Исус освободи духовете на праведниците от стари времена и те можеха да се движат в света на живите:

1 Петрово 3:9 „с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата.”

Мат. 27:52 „…гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени, 53. (които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина)”

Бог обаче в Неговата мъдрост издига апостоли, пророци, благовестители, пастори и учители за всяко поколение, във всеки народ! Това е Божият начин Словото да бъде говорено на хората от хора като тях. Бог иска неговите безценни дарове да бъдат дадени, съхранени и разпространени до нуждаещите се от всяко поколение, чрез съдове, които са избрани и приготвени за употреба във всяко поколение.

4) Упованието ни трябва да е в Бог

Въпреки, че Бог е избрал да работи чрез човеци, божественият императив е да уповаваме на Него, а не на човеци. Възможно е да се научим да приемаме Божието Слово от човеци като нас, без да разчитаме на това тези човеци да направят всичко перфектно. Хората, които падат в този капан, няма да се окажат на добро място в живота:

Ерем. 17:5 „Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.”

Само, ако ходим в простителност едни с други, можем да видим Божието дело да успее! Там, където има много хора, има проблеми. Апостолското помазание е събирателно помазание. Нужна е обаче и апостолска благодат, така, че там, където има много хора, да има и благодат, милост, простителност, любов и търпение едни към други, така, че да може една общност да успее.

5) Доказателството за живот, фокусиран на Бог:

Хора, чиито очи са отправени към Бог и уповават на Него, и ходят с Него, са хора, които имат доказателство за това. А то е именно способноста им да живеят не в миналото, а в настоящето, осмислено от бъдещето.

Филипяни 3:13 „Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно [правя],- като забравям задното и се простирам към предното.”

6) Напредъка на нашата мисия:

Мисията ни на земята е разширяването на Божието Царство, а именно - повече и повече територии и сфери да влязат под управлението на Исус Христос и Неговите цели.

Как Бог установи влияние в този свят? Той призова един човек, направи завет с него, обеща му да го направи велик народ и след това чрез този народ да благослови всички останали народи.

Става дума разбира се за Авраам.

Бит. 12:1 „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. 2. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. 3. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.”

Божиите начини не са се променили. Бог издига бащи, които основават духовни племена, които благославят цели народи.

Исус призова Своите апостоли буквално да родят цели народи чрез Евангелието.

Матей 28:19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.

Всички християни би трябвало да осъзнават своята принадлежност към следните "племена":

* своето национално племе;
* Тялото Христово;
* непосредствената общност, към която принадлежат (в която растат и се развиват духовно).

Ап. Павел е пример за някой, който обичаше своя народ - евреите. Не по националистичен начин, а в Христос.

Рим. 9:1 „Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мене в Светия Дух, 2. че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. 3. Защото бих желал сам аз да съм анатема° от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини; 4. които са израилтяни.”

Апостол Павел възприемаше служението си като баща, който ражда цели общества, или "племена".

1 Кор. 4:15 „Защото, ако имате десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.”

Историята показва, че в ранната църква различните апостоли водеха различни "племена", или последователи на Исус, които следваха обаче дадени авторитети, като например Павел или Аполос. Има доказателства и за други подобни "бащи" и "племена."

1 Кор. 3:4 „Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?”

Проблемът беше в начина, по който хората възприемаха различните авторитети. Апостол Павел не се опитва да подкопае авторитета на Аполос например, той просто не иска вярващите да воюват и да се делят на базата на това, че принадлежат към различни духовни племена.

Вярвам, че единствения начин някога да постигнем реално единство в Тялото Христово е да приемем факта, че именно Исус издига различни "бащи", които раждат различни "племена", които племена и бащи, ако се приемат едни други, и разпознаят приноса, който всеки от тях има да даде, ще сформират реално Божия свят народ, Църквата.

Ап. Петър нарича Църквата "свят народ" или свят етнос.
1 Петрово 2:9 „Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ (хагиос етнос - гр.), люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина”

За хиляди години човечеството се е организирало на базата на племена. Съвременната идея за национална държава е сравнително нова. Тя води началото си в средните векове, реформацията и разпада на Римокатолическата църква като доминираща политическа структура над европейските народи. С развитието на националната държава (държава, създадена от даден народ) се създава управителната форма, която днес доминира световния ред.

Някои историци твърдят, че началото на ерата на националната държава идва с управлението на английския крал Хенри VIII (1509-47), който официално заявява своята и на неговото кралство независимост от властта на Рим, вкл. еклесиалната.

Какво е националната държава?

Проф. Уолтър Опело, Мл. (професор по политически науки в State University of New York) и неговият съавтор Стивън Росоу, дават следната изчерпателна дефиниция в книгата "Националната държава и глобалния ред": Националната държава е политико-военно управление, което:
* има конкретна географски дефинирана територия, върху която упражнява юрисдикция.
* има суверенитет върху своята територия, което означава, че нейната юрисдикция е теоретически извън обсега на външна намеса от други национални държави или страни.
* има управление, съставляващо се от обществени институции, които контролират и администрират територията и населението, което е в юрисдикцията на въпросната държава.
* има фиксирани граници, маркирани чрез определени входящи и изходящи пунктове, вкл. в някои случаи стени охранявани от въоръжени стражи или армейски части.
* правителството претендира за монопол над легитимната употреба на физическа сила над населението.
* шесто, населението проявява, в една или друга степен, чувство за национална идентичност.
* може да разчита, в една или друга степен, на покорството и лоялността на населението.

Самюел Хънтингтън, в неговата книга "Сблъсъкът на цивилизациите", нарича националните държави "най-силните актьори в световната политика."

Проф. Опело казва следното: "Цивилизациите не прилагат политико-милитаристична сила, националните държави са тези, които го правят. Надживели всички други форми на политико-милитаристично управление, които някога са съществували на планетата, те са и ще продължават да бъдат за дълго време напред, основните блокове на световния ред. Днес, всеки квадратен километър от земната повърхност, с изключение на Антарктика, попада под ексклузивното управление на една национална държава или друга."

По времето на Исус обаче съвременната национална държава не е съществувала. Какво тогава има предвид Исус, когато праща своите апостоли да отидат до "всички народи"? Народи тук е употребено в смисъла на етноси, или групи от хора, обособени по културални, етнически и религиозни белези. Когато Бог гледа на земята, той вижда личности, семейства, народи и цивилизации. Той има стратегии и ключове на Царството за отделни личности, семейства, народи и цивилизации. Ако искаме да работим ефективно под управлението на главата Исус, трябва да видим света през Неговия поглед.

И така, Бог ще призове и издигне неговия свят народ (църквата) измежду групите от хора, до които църквата е пратена. Това значи, че ние като граждани на Божието царство винаги ще бъдем град в града, племе в племето, народ в народа. Ще трябва да балансираме факта, че по дух сме част от духовен народ, свят народ (и в частност - дадено племе от този народ), както и факта, че сме част от дадено племе, или народ, по плът.

В този смисъл, църквата трябва да може да се свърже с хората, до които е пратена, но да бъде достатъчно контрастна и да им предложи различно преживяване в контекста на тяхното естествено племе. Идеята, че хора ще могат да станат християни без никакви сблъсъци с националната си култура, е абсурдна. Това е така, понеже много от обичаите, вкоренени в националните култури, произлизат от падналата човешка природа и дори – от демоничното. В този смисъл, без да се догматизира, нашата лоялност е преди всичко към Царството на Бог, а не към националните ни култури и племена, които и да са те.

В заключение:
Подобно на устройството на Израел, Бог във всяко поколение ще упълномощи много апостоли, които да родят много племена, които заедно сформират Неговата църква - свят народ. Разпознай своето племе, оценявай го и то ще те разпознае и оцени. Воювай заедно със своето племе и то ще воюва заедно с теб, когато дойдеш до труден момент в живота си. Гради с племето, в което Бог те е поставил, и то ще гради с теб, и ще се радва на съграденото от теб. Раждай заедно с племето, в което Бог те е поставил, и то ще ражда заедно с теб твоите мечти и призив. Като Рут, която се привърза към евреите и прие техния Бог и техния народ за свои, ти можеш да станеш част от племе, в което Бог те поставя. Двама или трима християни, събрали се на молитва веднъж в месеца, не е реално църква в смисъла на това, което виждаме в Деяния на апостолите. Новозаветната църква е комплексна структура, която обединява в себе си елементите на общност, споделени цели, програми, социална и културна екосистема, управително измерение и други.

Само тогава, когато успешно доведем отделната личност до ученичество, групи от хора - до сформирането на еклесия и еклесиите - до сформирането на свят народ (национално тяло), ще можем да видим славата на Бог в народите, а от там и сформирането на една нова световна християнска цивилизация, която няма да има за център Запада, а ще има за център национални църкви, съставляващи я по места.

източник: http://www.apostolos.bg