Променени животи

от Ангел Ангелов

Може би бях някъде в трети или в четвърти клас, когато редовно започнах да заспивам с една прекрасна, обаче тайна като ерес мисъл – когато порасна, да напиша книга, която да направи много лоши и нещастни хора по света по-щастливи и по-добри. Разбира се, страхувах се да споделям мечтата си с когото и да било, защото бях сигурен, че е прекалено красива... че въобще не може да се изпълни някога... и че едва ли аз ще стана толкова достоен, толкова способен, та това да ми се отдаде.

Помня как бях убеден, че не е възможно точно пък на мен да се случи.

Години по-късно вече – като закоравял безбожник, отрекъл се от чистата си детска мечта, аз престанах да вярвам в подобни млечно-розови залъгалчици. И като мнозина от хората от бившия соц-концлагер, тръгнах да диря спасението в опиума на религията и окулта. Водех разгулен студентски живот в София, сменях бардаците, марките алкохол, съкреватничките, приятелите... Исках всичко да заграбя от живота – да не пропусна нищичко. А в замяна на това, нямах никакви възражения да го напусна млад. Просто не виждах смисъл да се живее, след като вече не вярвах в нищо и в никого.

И тогава се случи нещо ужасно – моят обичан толкова много от мен дядо... почина.
Преживях го наистина ужасно. За пръв път поглеждах право в разкривеното лице на смъртта и в главата ми наизскачаха въпроси, от чиито отговори аз чувствах, че се страхувам. В мен се надигна усещането, че трябва да преосмисля живота си и да го променя. Все още не знаех как и ми липсваше опора. Обаче явно нуждата да изповядам тайните и явните си грехове е била толкова чудовищно голяма, че буквално започна да се излива с мастилото, изписващо ден... подир ден... подир ден... празните редове.

Така аз – без да съм го целял нарочно, съм заченал своята  книга “Един ме спаси от ада”.
В онези месеци не знаех никакво друго облекчение, освен писането. Чрез него усещах, че сякаш повръщам вътрешностите си. Отровени и абсолютно разядени от онова всеядно същество в мен, което се беше задавило в тунеядството си.

Осъзнавах, че макар да романизирам историята си, като измислям все нови и нови неща, аз не пиша за измислен герой, а ЗА себе си и ЗАРАДИ самия себе си. Ала помня, че в началото не исках да си го признавам. Понеже това лакомо гризане на съвестта, заради което си го изкарвах на главния герой, чукаше постоянно на моята врата и настояваше постоянно за моето покаяние.

Защото аз... аз бях главният герой. И ми се налагаше аз да преживея бъдещето му.
Случи се на 17-ти февруари 1991-ва година в църква “Истина от Сион”. С посредничеството на тогавашния млад пастор Георги Бакалов преживях в един ден новорождение, освобождение и кръщение в Святия Дух.

Почти две десетилетия по-късно, върху основата на първата си изповед, написах романа-притча “Проклятието на Вълчата Дева”, чрез който вярвам, че Бог ще сбъдне моята детска мечта, вече осмислена по новому: читателите му да вкусят от щедростта на спасението в Исус Христос, както я вкусих и аз.

Християнски Център Прелом
Всички права запазени! Използването на материала или части от него без писменото разрешение на авторите е ЗАБРАНЕНО!