Слово за теб

 

Реших да споделя накратко някои свои мисли, понеже знам, че са важни и могат да помогнат на някого.

Повярвах преди двадесет години. Преживях една от най-невероятните срещи с Бога, която промени живота ми завинаги. Още помня моментите, когато плачех от радост, само при мисълта, че бях намерил Бог или по-скоро, че Той ме намери. Никога няма да забравя това. Беше невероятно.

Нямах, ни най-малка представа, с какво ми предстои да се сблъскам в следващите две десетилетия. Видях и преживях невероятни неща от присъствието и славата на Бога, които оставиха траен отпечатък в живота ми завинаги.

За съжаление видях и другата реалност, свързана със състоянието на много вярващи в църквите. Подобно на много новоповярвали християни, мислех че светът на християните е съвършен и прекрасен. Някак си, напълно наивно очаквах да видя един идеален свят, който не същесвтуваше в този, който познавах дотогава извън църквата.

Малко по-късно разбрах, че това е илюзия. Въщност разбрах и още една истина, че да градиш живота си на илюзии е един от най-опасните капани, в които можеш да паднеш. То е все едно да строиш пясъчни кули. В този сценарий едно е гарантирано - сгромолясването им.

Позволявам си да говоря за всичко това, понеже съм част от процеси, които засягат много вярващи днес. Ще говоря и като действащ пастор на една от най-влиятелните църкви в България и мисля, че има какво да кажа в тази посока.

Забелязах, че напоследък се тиражират различни постове из фейсбук пространството, целящи да предизвикат дискусия свързана с църквата и изминалите двадесет години.

Най-интересното е, че авторите на тези постове претендират да са обективни, запознати с детайли по събития и ситуации и независими в преценките си. Уви, това е много далече от истината.

Проблемът на много от така наречените "еманципирани" християни е в неспособността им или по-скоро в нежеланието им да се справят с миналото си, да поемат отговорност за своите грешки, да простят и да излязат от трудни ситуации с високо вдигната глава.

Вместо това, всеки се нагърбва със задачата да бъде коректив, анализатор, че и съдник дори на църквата, пасторите, лидерите, вярващите и кой ли още не.

За моите скромни години като активен пастор (7 години), видях възможно най-лудите истории, които човек може да си представи.

Ето няколко от тях:
Видях християни, които зарязваха дългогодишни взаимоотношения (не по-малко от двадесет годишни такива), само заради временна обида; видях други, които от желание да припечелят малко повече пари (в което няма нищо лошо) инвестираха парите си без да мислят и после отказаха да поемат отговорност за глупостта си, а вместо това решиха да обвинят някой друг, за собственото си невежество; видях пастор да съди друг вярващ, на когото той му беше проповядвал за години наред какво е редно и какво не, но накрая нямаше смелост да излезе достойно от ситуацията и реши да го съди, за възникал финансов проблем между тях двамата;

Всъщност, цяла книга няма да ми стигне, ако реша да пиша, за всички подобни неща. ...

Но, днес повече от всякога, аз вярвам в мястото на църквата, в истинските взаимоотношения и приятелства, които минават теста на времето. Вярвам и в честността, искреността и силата да се изправиш пред всяка ситуация, да я погледнеш и да бъдеш себе си, вместо да се криеш под хиляди пластове "правилно говорене", но всъщност то да е заразено с цинизъм и липса на милост.

Вярвам в правото на всеки човек да бъде третиран достойно, въпреки грешките, които може да е допуснал, а не да му се нахвърлят озлобени критикари като глутница освирепели вълци. Вярвам в силата да отидеш при приятел, който те е наранал, да му кажеш истината в очите и да му простиш, вместо да се криеш като шушумига и да говориш зад гърба му или както днес е модерно, да пишеш във фейсбук.

Вярвам в силата на прошката и възстановяването на доверието, вместо грозното одумване и интригантство.

Днес, аз мога да кажа, че все още вярвам, което ме прави жив и различен.
Прави ме различен, от едно поколение вярващи, което не иска да приключи с миналото. Жалко! Говори се за новите "професионалисти", за "прогледналите", за "вече осъзналите се", за "еманципираните" и т.н. и т.н. Честно да ви кажа, аз нямам нерви за всичко това.

Бъдещето ме интересува повече. Търся хора, които се интересуват от бъдещето и искат да живеят там. Искам  с тези хора да градя, мисля и дебатирам. Те са ми интересни.

Бих говорил за миналото само със зрелите и помъдрели вярващи. Просто нямам време за другото.
 

Ти от кои си?

п-р Калоян Курдоманов
източник: http://kaloyan.posterous.com

(материалът е публикуван с малки съкращения)

---

Християнски Център Прелом
Всички права запазени! Използването на материала или части от него без писменото разрешение на авторите е ЗАБРАНЕНО!