Слово за теб

"Какво се случва с мен? Защо не се променям? Защо съм в това състояние?"

Чувам все по-често тези въпроси, макар, че ако трябва да съм честен, бих желал да ги чувам още по-често.

Да задаваме въпроси и да търсим отговори е привилегия за свободните хора. Свободните хора искат да знаят истината, понеже истината носи свобода. Истината е единственият фактор, който гарантира, че ако я приемем, ще преживеем промяна.

Често се страхуваме да задаваме въпроси, понеже не сме сигурни какъв ще е отговорът. Или пък не знаем как да задаваме въпроси.

Понякога има "опасни" въпроси, от чиито отговори се страхуват цели общества и системи. Затова никой не смее да ги зададе.

Така или иначе, пътят към промяната започва със задаване на въпроси.
Защо се намирам в това състояние? Защо не съм удовлетворен/а? Защо животът ми не се развива? Защо се чувствам сякаш съм заклещен? Защо изглежда сякаш съм в застой? Аз знам ли мисията си на тази земя? Следвам ли я? Правя ли всичко необходимо, за да живея смислен живот?

Това са част от въпроси, които всеки един от нас трябва да си задава профилактично от време на време.

Истината е, че много малко от нас знаят как ще се развие животът им в следващите десет години, например. Общо взето, ние хората, имаме наивната способност да създаваме илюзии за себе си и другите, а после се опитваме да живеем според тях.

Но илюзиите винаги почиват на грешна интерпретация, базирана на това, което ние сме си изградили като начин на мислене в ума. Илюзиите са измислица, фикция, нещо, което на нас ни се иска да бъде. Никой, обаче не бива да живее живота си изграден върху илюзии.

Това е една от причините да се намираме там където сме в момента, ако сме пропуснали да разрушим илюзиите и да ги заменим с истини. Илюзиите ни вкарват в нереалност за това, кои сме ние и какво очакват другите от нас.

Така може да се окаже, че ние сме пропиляли една значителна част от годините си, да се опитваме да постигнем химери, които нямат нищо общо с действителността.

Понякога хората бъркат илюзиите с мечтите. Въпреки, че на пръв поглед те са подобни, те в действителност са напълно различни.

Какво да направим, когато всичко се срива около нас?
Безспорно, това е едно от най-големите изпитания за много хора. Едно е успокояващо в цялата история, че подобен тип кризи не продължават вечно. Този тип кризи идват много силно, като огромна вълна, сгромолясват се върху нас и ако не се предадеш, тя скоро отминава.
Въпросът е обаче, ще се разделиш ли с фалшивите неща около теб? Трябва да разкъсаме паяжините от лъжи и страх, в които живеем. Това означава, че може да се наложи да кажем истината в очите на някои хора или да попитаме близки и приятели, които истински ни обичат, какво мислят за дадена област от живота ни. Ще боли, но това е пътят за излизане от блатото.

Разбира се, промяната не става насила.

Някой беше казал, че ние се променяме, тогава и само тогава, когато болката от това да останем същите, надскочи болката от промяната. Всяка промяна изисква усилие, решителност и воля.
В Библията апостол Павел казва, в Рим. 12:2 "И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено."

Думта за преобразяване, използвана от Павел в този стих е "метаморфоо", откъдето идва и думата метаморфоза. Това не е просто добро желание, а промяна от едно състояние в друго. Очевдино е, че за да преживеем метаморфоза, ще трябва да направим много внимателен анализ на живота си. В какво вярваме, какво толерираме, с какво се съгласяваме, какво отричаме и т.н

Това е неизбежно. Но да се чувстваш неудовлетворен и да задаваш въпроси е най-доброто начало. Време е за промяна.
 

Калоян Курдоманов

източник: Мисли на глас

---

Християнски Център Прелом
Всички права запазени! Използването на материала или части от него без писменото разрешение на авторите е ЗАБРАНЕНО!