Слово за теб

Обикновено, когато идва краят на една календарна година, ние, хората, имаме склонността някак си естествено да прехвърляме нашите нереализирани очаквания към следващата, като смятаме че нещата ще се променят със сигурност, заради смяната в цифрите на годината. По някакъв начин повечето хора считат, че само защото един период свършва и друг започва, това ще донесе положителна промяна. Не че не е хубаво човек да очаква нещо добро и позитивно, само дето то трябва да се основава на нещо реално и конкретно, а не на вътрешни усещания.

Тази "болест", за съжаление, не подминава и нас, вярващите християни. За съжаление обаче, единствената разликата между вярващите и невярващите, е че ние заменяме думата късмет с думата благословение (като тук смея да твърдя, че все по-малко християни разбират хебраичния смисъл на тази дума) и мислим, че това е голямата разлика. Аз вярвам в благословенията, понеже те са неразделна част от Библията и начин, по който Бог възнаграждава тези, които са посветили живота си на Него. Но това което искам да адресирам в тази статия, е фундаменталното неразбиране за много от нас как точно Небесния Отец благославя Неговите хора и какво означава бъдещото за Бог и за нас, понеже като съработници с Него (2Кор 6:1) ние трябва да познаваме Неговите начини и пътища.

За голяма част от християните разбирането, че Бог знае бъдещето до най-малките подробности и е в контрол на всяка ситуация, е вградено дълбоко в нашата доктрина. Ние дори и не се замисляме дали това е логично и дали има смисъл.

Например, как бихме обяснили жестокостта по целия свят, за която чуваме всеки ден и един абсолютно добър Бог, който е в контрол над всичко по света!? Възможно ли е, след като Бог контролира всичко и казва че е любов (1Йоан 4:16), Той да е причината за цялото това зло? Всички вярващи(с малки изключения) биха казали не. Да, но едното изключва другото. Ако Бог е в контрол над всичко, значи Той контролира бъдещето във всеки един детайл и следователно нищо не става без Неговата намеса или най-малкото, без Негово позволение. Да, но ако е така, значи Той стои зад голяма част от злините по тази земя, и ако е така как може да е добър?

Без да влизам в детайлите на този дебат, бих искал да представя разбирането, което аз имам по този въпрос, и след това ще стигна и до темата, която касае състоянието на нашите сърца.

Аз вярвам, че дебатът за това доколко Бог е в контрол над всичко, не е свързан с Неговата Божественост, а по-скоро със самото творение или света, който Бог създаде или по-точно с начина, по който го създаде. Ако ние променим нашия фокус, ще е далеч по-лесно да решим този важен казус.

Бог е всесилен и всезнаещ и в това няма и сянка на съмнение. Бог е Бог. Въпросът обаче е, възможно ли е Бог да се откаже от част от своите права, за да може светът да съществува, така както го е създал? Понеже ако човек е създаден със свободна воля, за да може тя да съществува, Бог трябва да се откаже да знае какво би направил човек в някоя конкретна ситуация, за да може той да има реален избор. Означава ли това, че Бог не знае бъдещето? Аз не бих казал това. Но смятам, че знаейки голяма част от бъдещето, това вкючва началото и края ( Исая 46:10), Той не знае всеки детайл. Не защото не може, а защото не иска, за да може този свят, създаден от Него, да съществува според принципите които сам Бог е заложил в него.

Сега нека преминем и към темата за състоянието на сърцата ни. Какво общо има гореспоменатото със състоянието на нашите сърца? Много.

Нега се спрем за малко на Битие 22. Тук е описана историята, в която Авраам трябва да принесе в жертва своя единствен син, роден според обещанието на Бог, в момент когато Авраам и Сара не можеха по естествен начин да имат деца. Да принесе в жертва единствения си син, безспорно е било много трудно за Авраам. Важно е да се отбележи, че когато Авраам решава да принесе Исак в жертва той не знае изхода. След като връзва Исаак и вдига ножа да го убие и принесе в жертва, Авраам чува глас, който му заповядва да не наранява момчето, защото "...СЕГА зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син." Битие 22:12. Не са ли удивителни тези думи и особено първата "Сега". Нима един всезнаещ и всесилен Бог не е знаел от вечността как ще реагира Авраам в тази ситуация? Ако да, защо тогава ще го кара да прави това? Каква би била целта? А думата "зная" е свързана с нещо което узнаваш сега.

Възможно ли е Бог да не е знаел как би постъпил Авраам в тази ситуация, не защото не може да знае (все пак Той е всемогъщ и всезнаещ), а защото не иска да знае, докато Авраам не Му покаже какво е в сърцето му. Няма истинска любов, докато не съществува правото тя да бъде отхвърлена. Истинската любов е истинска, само когато е пожелана и избрана. Това е което иска нашият Нбесен Баща, да Го следваме от сърцето си.

Бог иска да знае какво е състоянието на сърцата ни, какво има в тях и колко истински са те. Това е голямата разлика между религията и Бог. Религията и религиозната християнска субкултура позволяват това да се случи. Напълно възможно е да посещаваш служби и да си пълен със завист, омраза, скрит бунт и гняв, злоба и т.н., без някой да разбере. Но ако ще ходиш с Бог, това няма да се получи. Бог иска да знае какво е в сърцето ни и е готов дори до крайности, за да узнае какво има там.

Във Второзаконие 13:1-3 Мойсей описва случай, в който фалшив пророк може да каже нещо за бъдещото и то да се сбъдне, но заръчва на израелтяните въпреки това да не тръгват след него - " Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, (които ти не си знаел), и да им служим, - да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа."

Подобна е ситуацията в Съдии 3:4: "Те служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея."

Какво е състоянието на твоето сърце? Каквото ства там? Познаваш ли сърцето си? Искаш ли да го познаваш?

Това е което Бог иска да ни разкрие. Кризисните ситуации са най-добрият лакмусов тест. Понякога Бог оркестрира тези ситуации( като тук категорично изключвам възможността болести и нещастни случаи да идват от Бог), за да тества сърцата ни, с цел да узнае какво се случва в тях и какви мотиви ни движат.

Цар Давид се молеше Бог да сътвори чисто сърце в него, понеже това е, което Бог харесва. Не случайно Бог го нарече човек по Своето сърце.

Наближава 2009 г. и това не може да се промени. Още една календарна година си отива и идва нова. Навярно имаме поводи да се радваме и да се срамуваме. Имали сме моменти, в които сме били щастливи, но е имало и моменти, когато сме знаели, че сме пропуснали възможности. Някой от нас се страхуват да влязат в новата година, понеже се боят от неизвестното бъдеще. Каква ще бъде следващата година се надпреварват да гадая специалисти, експерти, социолози, политолози и какви ли още не гуровци. Каква ще бъде следващата година се опитва да отгатне и църквата. И въпреки че това е нещо нормално в един смисъл, аз смея да твърдя, че не това е най-важния въпрос сега. Най-важният въпрос е, не каква година предстои, а къде е сърцето ни? Какво има в него?

Ако не можем да застанем пред Бог и да Му кажем, "Обичам Те, дори и да не знам какво ще е утре. Обичам те не заради това което имам или вярвам че ще ми дадеш, а защото ти си моят Баща и моят Бог", значи може би сърцето ни се е отдалечило от Него. Може би повечето трудни ситуации или обстоятелства, с които се борим и които са крайно неприятни за нас (като при Авраам), имат една основна цел - да ни приближат до Него и да тестват сърцата ни.

Може би Бог се е заел с нас и вика към сърцата ни, понеже те са това което Той иска, не просто неделни ритуали и ежедневни обещания.
Може би... но всеки един от нас сам ще трябва да реши какво ще има в сърцето му.


Калоян Курдомано  Още...

В днешно време имаме политическата свобода да изберем да вярваме в каквото си поискаме. Не е задължително да си християнин или да принадлежиш към една или друга деноминация. Ние сме това, което сме и правим това което правим, поради нашите собствени убеждения и решения.

Важно е да се отбележи, че държавата само може "да признае" нашите свободи, но всъшност свободата да изберем ни е дадена от Бог, в чийто образ и подобие човек е създаден. Ключовата дума тук е "дадена". И въпреки че ни е дал свободната воля, с която да изберем доброто или злото, богоугодния начин на живот или пътя на падналата адамова природа в нас, Бог нееднозначно и с много силен език изисква от нас да следваме Неговия път, истина и живот.

Затова Бог даде на Моисей 10 заповеди, а не 10 предложения. Ако не бяха заповеди, тогава всеки би имал правото да се усъмни в това доколко те отразяват естеството на Бог. Ако Бог не заповядва нещо, значи вярва ли сам Той в него?

Но Бог заповяда да нямаме други богове, да не се кланяме на идоли, да не споменаваме Неговото име напразно, да спазваме деня за почивка, да не крадем, лъжем, убиваме, изневеряваме и пожелаваме.

Законът отразява Неговата святост и той изисква същата святост от своите създания - хората.

Освен моралния закон на Бог, Моисей даде на израилтяните и начина на богослужение, който урежда връзката на хората с Бог. Както държавната администрация има установен протокол за срещите, които провежда да речем президентът на републиката с поданиците на страната, така Моисей постави протокола за среща с Бог.

Бог даде на Моисей точния план на шатъра за среща. Имаше външен двор, след това вътрешен. Имаше олтар, на който се принасяха жертви преди срещата с Бог. Принасянето на жертва беше постановено с цел изкупването на грехове преди срещата с Бог. Разбирането за грях и греховността на всеки човек е основно учение на Библията. Именно поради греха всеки човек трябваше да принесе определени жертви на олтара, преди да потърси среща с Бог. Това се отнасяше за всеки, както за тези, които обслужваха храма (свещениците), така и за всички, които идваха да се поклонят на Бог.

НОВИЯТ ДОГОВОР

Новият Завет постановява нов вид договор между Бога и човека. В този нов вид взаимоотношение жертвата, която беше принесена за греховете на всички хора - минали и настоящи - беше сам Исус от Назарет, заченат от Святия Дух и роден от жена. Той принесе Себе Си в жертва, проля кръвта Си и възкръсна от мъртвите като Цар и Първосвещенник на Бог.

Именно затова всеки от нас, който повярва, че Исус е Христос, Избраният да бъде изкупителната жертва, Цар и Господ, и го призове (разпознае) като Спасител, намира прошка на греховете си.

Исус обаче иска първото място в нашето сърце.

" Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене." (Mатей 10:37)

На Исус ли принадлежи първото място в твоето сърце? Вчера се събудих с този въпрос и реших да го задам и на вас.

Нека погледнем и друго слово:

" Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." (Йоан 4:23)

Думата поклонник означава буквално някой, който целува нещо, което счита за божествено. Какво правят хората в православните цървки? Те целуват икони. Те се покланят. Но Исус каза, че Бог търси хора, които ще Му се поклонят с дух и истина. Защо с дух и истина? Понеже Бог е Дух и Истина.

" Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." (Йоан 4:23-24)

Бог не е икона. Бог е дух. Ако изследваме Писанията, ще видим, че дух и сърце са взаимно заменяеми понятия. Бог е сърце. Той е Любов! (1 Йоан 4:8) Той търси и желае да влезе в контакт с поклонници, които му се покланят от сърце, такива, които идват да приемат Неговата любов и да дадат обратно своята любов към Него.
Как правим това като ученици на Исус, като поданици на Неговото Царство, като деца на Небесния Отец?

Покланяме се в сърцата си! Това означава да се преколниш и да отдадеш на Него дължимата почит и слава.

ОЛТАР НА ПОСЛУШНОСТ

Още в Старият Завет разбираме, че послушност е по-добрe от жертва.

" И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни. " (1 Царе 15:22)

Нашата послушност е истинският олтар, на който принасяме жертвата си на хвала, молитва или даване. Аврам изграждаше олтари, на които жертваше. Защо? Олтарът вдига жертвата над земята. Олтар означава място на жертва, но означава и освещаване на жертвата. Ако жертвата бъде принесена на земята, тя не е осветена, тя би показвала нашето неуважение към този, на кого то жертваме.

Олтарът показва, че жертвата е отделена от земята, от която е дошла. Олтарът е символ на нашето отделяне на жертвата от земния обмен на енергия и предаването й на Бог, Който я приема в небесния обмен и измерение.

Олтарът валидизира жертвата ни.

В Новия завет жертата ни не са животни и олтарът ни не е от злато и сребро.
Жертвата е Христос, олтарът ни е преклонението на нашата воля - там, дълбоко в светая светих на нашата съвест - мястото, в което само ти можеш да кажеш и никой друг вместо теб: "Да бъде Твойта воля, а не моята!" Там, където Бог приема нашето решение и ни дава силата и благодатта да изпълним Неговата воля.

Така жертвата ни прави част от Неговия обмен, от Неговата "икономика".

Думата "икономика" идва от гръцката дума "ойкономос", произлизаща от думите "ойкос" и "номос". Икономът е бил админстратор, разпределител на ресурсите в даден дом. В "икономиката" на Царството, когато ние жертваме, ставаме част от обмена на Бог. Жертвата на нашата послушност, както посвещението, така и делата, съответстващи на това посвещение, ни включват в разпределението на Божествено снабдяване. Ние ставаме съучастници на Божественото естествео.

" чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;" (2 Пет. 1:4)

Именно този олтар в нашите сърца е ПЪРВОТО МЯСТО, за което говоря. Този олтар е само за Него. Никой човек не може да заеме мястото на Бог. Колкото и да обичаме семействата си, те не са Бог. Те не могат да заемат мястото на Бог. Като семейства ние заедно трябва да се покланяме на Бог.

На този олтар не можеш да жертваш друго, освен съкрушено сърце.

" Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш." (Псалми 51:17)

Много от нас искаме да сложим на олтара заслугите си, миналото си или дори минали жертви. Но аз и ти имаме нужда от огъня на Бог днес и сега, нали? Имаме нужда да сме част от обмена на Бог днес и сега, нали? Вчерашната жертва е била благоуханна жертва за вчера. Колко от нас си пръскаме одеколон или парфюм в понеделник и очакваме да ухае все така силно след седмица?

Какво е състоянието на твоето сърце днес?

Олтарът приготвен ли е, жертвата приготвена ли е, имаш ли мир с Бог?

Готов ли си да приемеш от Него слово, което да ти отвори очите за корави места в твоето сърце? Ще дръзнеш ли да си прозрачен, съкрушен и разкаян пред Него, да дойдеш именно така пред Него, а не с куп оправдания? Той никога няма да презре такава жертва. Той е дух, сърце и любов. Той търси хора, които Му се покланят с духа си, сърцето си, с любовта си.