Комуникация

(тема 10 от поредицата „Беседи за мислещи хора”) Комуникацията е процес на обмен на информация, енергия, материя и др. чрез осъществяване на директни и/или индиректни контакти. Същността и резултатът на комуникационния процес е общуване, свързване и развитие. Първи голям принцип: Всичко в живота функционира по образ и подобие на нещо по-първично (Битие 1:26, 27). Чрез този принцип на подобието можем да илюстрираме функционирането на комуникацията като феномен: В човешкото тяло:

Continue reading »

От Отговорност към Здраве

(резюме на беседа 9 от поредицата „Беседи за мислещи хора”) Животът ни не ни принадлежи. Трудна за осъзнаване истина. Ние не сме произвели своя си живот, нито този на някого другиго, дори на нашите деца. Ние ги зачеваме и раждаме според както ни е дадено. Нищо от Самия Живот не сме изработили сами. Животът ни (и всичко, което той включва) ни е бил даден. Бил ни е поверен … да

Continue reading »

Отговорност и вина

(резюме от тема 8 на „Беседи за мислещи хора”) Отговорността е съзнателното поемане на задължение от страна на личността спрямо даден екзистенциален/личностен проблем или ситуация. Поемането на отговорност е функция, присъща единствено за индивидуалната човешка личност. Само отделни хора, поели личната си отговорност, могат заедно да са съгласни в поемане на общностна/обществена отговорност. Не съществува колективна отговорност без предварително поемане на лична такава от всеки един човек, участващ в определен

Continue reading »

Изповед и Съвест

(резюме на теми 6/7 от поредицата „Беседи за мислещи хора”) Изповедта обикновено се свързва с религиозен акт на покаяние от смятани за личността грешни дела. На практика обаче всяко едно сърдечно, дълбоко, искрено споделяне на истина (било в негативен или позитивен аспект) в самата си същност е ИЗПОВЕД. Изповедта може конкретно да се отнася за нашето минало или настояще, или да засяга съкровените ни желания за бъдещето. Тя винаги кореспондира

Continue reading »

Човечност и смирение

(резюме на тема 3 от поредицата „Беседи за мислещи хора”)  Човечност (или „човещина” в положителния, не в бай-Ганьовски смисъл) свързваме с добронамереност и емпатия, основани на духовния закон „Обичай ближния си както себе си.”. Възможно ли е човек да е почти 100 % добър? – Добрината като абсолютен стандарт принадлежи само на Бог (Лука 18:19). Ако в мислите си можем да си представим всичко най-добро у човека, то това е

Continue reading »

Реабилитация на интелигентността и интелигенцията в България и в общността ни

(резюме на тема 2 от поредицата „Беседи за мислещи хора”)  I. Същност, исторически преглед, днешно състояние и цел Интелигентност – Потенциалната (вродена) способност на даден съзнателен индивид да прави изводи (умозаключения) върху дадена информация. Степента на интелигентност не зависи от количеството информация (знания и опит), натрупана от индивида. Умствена развитост, подготвеност към разбиране на теоретичните въпроси, към усвояване на научните познания; културност. Исторически преглед – философско начало (наука/енциклопедичност и духовност,

Continue reading »

Пустинята като избор на живот

(резюме на Тема 1 от поредица „Беседи за мислещи хора“)  Животът е движение напред. Нито едно живо същество, нито една живинка под Божието слънце не се връща назад в развитието си. Не можем да се върнем НАЗАД в процеса на Живота. Човекът е единствен в този свят, който сам избира и желае да се върне назад (евреите в пустинята, „Изход”). Няма връщане назад, има само зацикляне в „пустинята”, докато отново

Continue reading »