Разцепление, изцеление, единение

Скъпи братя и сестри в общата ни вяра,

Настоящото отворено писмо има за цел да изясни моята позиция относно ситуацията, в която бяхме поставени като отделни личности и като общност в началото на тази 2017 година.

Оформям настоящата позиция като обръщение към вас, които сте част от Прелом и индиректно към хора, които доскоро са били част от нас, тъй като ставащото засяга само нашата общност. Публикувам го като отворено писмо, понеже няма друг начин това обръщение да стигне до хора, които технически вече не са част от Прелом, а до скоро са били. Осъзнавам, че хейтърите, които неизменно следят дейността ни от години, както и клюкарите в религиозния свят, харесват подобни драми и ще се забавляват за известно време с трудностите, през които минаваме, но ние вече сме свикнали с този трън в плътта, както ап. Павел нарича религиозните зелоти по негово време.

Предварително се извинявам за дължината на текста – все пак тук се засягат процеси, продължили няколко години. Накрая има и част „често задавани въпроси“ и моите отговори на тях.

Накратко, през м. януари 2017г. пастор Калоян Курдоманов се оттегли от позицията си на Старши пастор на църква „Прелом“, беше последван и от останалите от предишното ръководство, както и от част от членове на църквата. Това разцепление започна като процес на вътрешно разделение чрез въвличането на едни хора в т. нар. „клетъчни групи“, докато други не бяха включени. Впоследствие аз бях представен като противящ се на „новото“ и „истинското“ нещо и така беше създадена поляризация, която доведе до разделението на църквата. За жалост, бяха намесени и трети страни, които постъпиха безпринципно и без да вникнат в същността на проблема, се втурнаха да вземат страни и да усложняват ситуацията. Всеки носи своята отговорност за действията си, но отговорност за вътрешното разделение носи предишното ръководство. Това обръщение е опит за изясняване на една по-пълна картина. На много хора тя никога не е била представяна и за съжаление са станали жертва на дезинформация.

Християнски център „Прелом“ – църква, първоначално основана под името „Истина от Сион“, през 1990 г., а по-късно, за кратък период от време – „Слово на Живот“, е самостоятелна, независима християнска общност, възникнала под водителството на Святия Дух като следствие на моето обръщение към Исус Христос и Неговия призив в моя живот.

Бог е използвал Прелом за това десетки хиляди хора или да чуят Евангелието за пръв път, или да им бъде послужено чрез Словото на Господа на нашите служби, проповеди, семинари, конференции, национални молитвени инициативи, мисии, институти и медийно служение.

Църквата е преминала през няколко различни етапа, включително опит от страна на българската държава (под влиянието на верни на комунистите лобита) да ни унищожи и заличи от съществуване – опит, който продължи 5 години. Противно на всички прогнози и очаквания, ние оцеляхме и от 1999 година насам се развиваме като независима общност, чрез която Евангелието на Исус е стигнало до хиляди българи. Не само това, но Християнски център „Прелом“ е в основата на създаването на Апостолска Реформирана Църква – формация, която има статут на независимо вероизповедание, съгласно действащия Закон за вероизповеданията.

Средата, в която сме служили, а именно пост-комунистическите реалности на българското общество в последните 27 години, е била сложна, в повечето случаи враждебна – както от страна на системата от държавни институции и медии, така и поради религиозните среди (които са почти изцяло под влиянието на държавата и медиите).

Горният контекст е нужен, за да бъде разбрана правилно моята (и нашата) мисия както в миналото, така и днес.

Вземайки предвид казаното дотук, важно е да се подчертае, че църква „Прелом“ винаги е била повече от „местна църква”. Независимо от това дали се е наричала „Истина от Сион“ или „Слово на Живот“, през 90-те години Прелом е била замислена от Бога да бъде не просто местна църква, но повече от това – да бъде платформа за прокламиране на реформаторски истини, предизвикващи гнилото държавно протестантство, както и гнилотата в обществото като цяло. Тази моя мисия, която е станала и наша мисия през годините, е в основата на много от противоречията, в които съм се озовал както лично аз, така и ние като общност, а това не може да бъде пропускано, защото е част от нашата идентичност.

Ние сме били, и продължаваме да бъдем, църква, нестремяща се да бъде част от фалшиви религиозни структури и „единство”, основано на лицемерие и безпринципност, какъвто е случаят например с агентите-пастори, над които Обединени Евангелски Църкви и съответните деноминации на агентите, решиха да пуснат чадъри и така да дадат нов живот на гнилото държавно протестантство.

Самоуправление

Поради многото спекулации и полуистини, се налага черно на бяло да изложа някои факти, засягащи развитието на църква „Прелом“.

От началото на основаването на църквата, през 1990г., до ден днешен, тя е била самоуправляваща се общност. Никоя чужда мисия или организация не е основала тази църква, никой не ме е назначавал за неин старши пастор или апостол. Не сме член на никоя организация – аз съм бил духовният авторитет, който е носил крайната отговорност за развитието в доктринално отношение, както и за културата и мисията за Божието Царство. Това е самата есенция на едно апостолско служение – то оперира директно под Христос като Глава на Тялото, не под управлението на световна деноминационна структура. Много хора все още не осъзнават това, че като верска общност ние сме наистина самоуправляващи се – това ще рече, че никой извън Прелом няма правото да се меси в това какъв вид управление е в действие. Това също означава, че външни авторитети могат да бъдат канени да послужат по един или друг начин от съществуващото ръководство, ако, когато и който бъде преценено, че Бог призовава в такава роля.

За периода 2002-2009 г.

През 2002г. пасторалната грижа за църквата беше предадена на пастор Емил Старейшински, който заедно със семейството си стана част от Прелом в периода 1999-2000 г. По документи обаче аз продължих да бъда Старши пастор и да съдействам за развитието на църквата, на страши пастора и на лидерското тяло. В този период от време Прелом се разгърна на различни фронтове и продължи своето възстановяване, започнало през 1999 г., след 5-годишно гонение от държавата и медиите.

През 2008г. пастор Емил се оттегли поради лични обстоятелства, наложили преместването на цялото им семейство в чужбина. За една година поех ръководството на църквата като действащ Старши пастор и през този период започна подготовката за предаването на пастируването на църквата на пастор Калоян Курдоманов, който беше част от нея от 1998г., а по-късно, през 2004г., се присъедини и към екипа на служението по моя покана – първо като административен и финансов отговорник, а по-късно като служител, който помага със служението на освобождение и Апостолския институт.

През 2009г., в съгласие и с пророк Джон Излеб, когото Бог използва като управителен пророк в нашето служение от 1997г. насам, пастируването на църква „Прелом“ беше предадено официално на пастор Курдоманов. Това предаване беше извършено с ясното съзнание, че се предава именно и само развитието на Прелом като местна църква, докато аз продължих да функционирам като духовен авторитет както спрямо пастор Курдоманов, така и спрямо църква „Прелом“.

Християнски център „Прелом“, както посочих и по-горе, е не само местна църква, а и апостолски център, и база за моето служение в България. Това е било така от 1990г. и е пределно ясно на всички, които някога са били част от църквата. От 2004г. насам това устройство на Прелом като апостолски център е ясно изложено и в Устава на Апостолска Реформирана Църква, който може да видите тук:

Според този устав:

1. Апостолът е християнски лидер, който е надарен, научен, назначен и изпратен от Исус Христос с властта да установи основното управление на църквата в рамките на определена сфера на служение. Апостолът върши това, тъй като чува какво Духът говори на църквите, и поставя нещата в ред според водителството на Духа, с цел растежа и зрелостта на Църквата.

2. Старши апостолът избира формата на взаимоотношение с църквите, които са под неговата апостолска грижа. Тези взаимоотношения, включително финансови такива, трябва да бъдат плод на пълноценно взаимоотношение и не могат да бъдат в разрез с ценностите на Новия завет, Устава на АРЦ, добрите нрави и законите на РБългария. Старши апостолът служи, наставлява и води тези, които са се доверили на неговото лидерство, като по този начин съдейства за развитието на апостолското дело и разширяването на Божието Царство.

4. Всеки Апостолски Център, част от вероизповеданието Апостолска Реформирана Църква, се управлява и представлява от Старши апостол.

5. Главен презвитер, който не живее според стандартите на святост, определени от Божието Слово, разпространява еретични учения и не приема корекция и дисциплина от Старши апостола, под чиято грижа се намира, може да бъде отлъчен от структурата на Апостолска Реформирана Църква с решение на Старши Апостола, пред когото той е отговорен.

Предавайки грижата за развитието на църквата на пастор Курдоманов, на него беше дадена пълна свобода, без никаква моя намеса или „контрол”:

– да служи и проповядва според както е воден от Святия Дух;

– да назначава и уволнява членове на персонала;

– да кани служители, както той прецени;

– да взема решения по финансови въпроси.

Всички свободи, нужни на един служител да се развива и да развива повереното му служение, са били на разположение на пастор Курдоманов – разбира се, в контекста на отчетност спрямо мен и пророк Джон Излеб като овърсайт.

Никога не съм пречил на пастор Курдоманов да служи, напротив – винаги съм го насърчавал и съм говорил за него позитивно, както в България, така и в чужбина – пред приятелите на нашето служение.

Може да се каже, че от негова страна също съм получавал подкрепа и вярност. Това може да се види ясно от следните публично достъпни материали:

1. Имейл до мейлинг листа на църква Прелом от 14 декември 2012г.: http://j.mp/2kk0bt6

2. Видео интервю, в което обсъждаме развитието на църквата: https://vimeo.com/13269464 и https://vimeo.com/13118307

В началото на 2014г., в ролята ми на духовен авторитет и наставник, аз предприех стъпки към по-активното ми участие в живота на пастор Калоян и изграждането на църквата, основно под формата на разговори с цел задаване на въпроси и подробно разбиране за развитието на църквата към настоящия момент, както и плануване за бъдещото развитие. Този мой опит, обаче, не беше успешен. Срещнах нежелание за такова мое участие.

В процеса на комуникация, последвал в периода 2015-2016 година, пастор Калоян заяви, че вече не ме приема за свой духовен авторитет (през м. май 2015г.), но ме приема за авторитет на Прелом (?!?). Бях озадачен от подобна интерпретация на това какво означава един църква да е под нечий авторитет. Опитах се да разбера същността на проблема. През м. септември 2015г. пастор Курдоманов, пред своята съпруга каза, че ако „нещата не се получават“ (ерго, между нас), той „няма да воюва“, ще се оттегли и няма да причинява проблем на църквата, както са го правили други бивши. Заяви ясно, че това „не било блъф“.

За жалост, точно обратното започна да се случва.

Само седмици след това пастор Курдоманов почти еднолично и нарочно, без да съгласува това свое действие с мен, освободи пастор Радослав Илиев като презвитер, обвинявайки го в „злоупотреба със служебно положение“, както и в това, че „не бил във форма“. Чувайки това  обвинение и осъзнавайки, че сем. Илиеви само преди броени месеци бяха загубили своето четвърто дете, аз бях шокиран от това решение на Старши пастора и поисках да разбера фактите. След подробен разговор стана ясно, че няма злоупотреба и аз заех позиция на категорично несъгласен това семейство да бъде травмирано и унижено по такъв начин. Впоследствие, поради моята намеса, пастор Курдоманов освободи пастор Радослав по много по-уважителен начин. Въпреки това, до ден днешен съм в потрес как е възможно някой да се нахвърли по такъв начин върху човек и хора, които бяха в толкова уязвимо и деликатно положение във всяко отношение – духовно, емоционално и физически. За жалост, този стил на поведение спрямо слабостите на други авторитети, беше пренесен и спрямо мен и моето семейство.

Приемане на нов духовен авторитет – криене от църквата

В края на месец януари 2016 г., след среща на презвитерите, на която включително трябваше да изтърпя пастор Курдоманов да ми крещи на висок глас за близо минута в състояние на афект, беше взето общо решение на презвитерите да бъде проведено събиране на цялата църква през м. април и да бъде дискутирана ситуацията. Но когато дойдох в София през м. април, за да бъде проведено това събрание, в последния момент, с неохота от негова страна и след мое настояване, пастор Курдоманов информира мен и останалите от ръководството, че Святият Дух го бил водил през месец март да приеме Наоми Дауди от Сингапур за свой духовен авторитет. Това било временно и не било нужно да се говори пред цялата църква. По-късно пастор Калоян споделя противоречива информация – пред едни хора той казва, че Наоми Дауди не е негов духовен авторитет, пред мен и презвитерите ясно заяви, че е. Започна да ми става ясно, че този човек или няма представа какво въобще означава Святият Дух да говори, или се е оплел в някакви измислици и религиозни политики.

През м. юли 2016г. презвитерите на Прелом ми писаха в имейл как сега разпознавали пастор Калоян за апостол. Започнах да осъзнавам, че това ръководство явно няма никакво духовно откровение за това какво е апостолско служение и всичко се интерпретира през призмата на позиции, титли и силови ходове с цел моето отстраняване от ролята ми на овърсайт на Прелом.

Впоследствие, през месец септември 2016г., в конферентен разговор пред Евгени Бенбасат и Александър Джоргов, Стоян Георгиев ме нарече „опасен“ и ми предложи да се оттегля от Прелом „за година-година и половина, след което, ако ние преценим, че имаме нужда от теб, ще ти кажем“.

По-късно, в своите опити да ми наложат да се оттегля, презвитерите въвлякоха и Джозеф Матера – служител, който беше дошъл в България последно преди 10 години и с когото бях прекъснал взаимоотношения още през 2014г. поради загуба на моето доверие в неговата способност и/или желание да бъде ефективен духовен авторитет за мен и моето семейство. Г-н Матера, (пред когото пастор Курдоманов ме беше обвинил в това, че съм го „контролирал“ и така беше опитал да се изкара жертва на контрол) участва в конферентен разговор между всички нас (и записан със съгласието на всички участващи) като пред него и пред всички пастор Курдоманов потвърди, че всъщност е имал пълната свобода да прави каквото иска след като му е била поверена църквата и НЕ Е бил контролиран. Г-н Матера се оттегли от ситуацията и даде да се разбере, че Бог не му е говорил да се ангажира с Прелом, нито има правото да прави нещо подобно.

През ноември 2016г. пастор Курдоманов и презвитерите на Прелом настояха отново за моето „временно, за година и половина-две” оттегляне от позицията ми на овърсайт спрямо Прелом.

Като причини за „загубата на доверие” бяха изтъкнати оплаквания, в които се използваха лични ситуации в моето семейство, както и мои грешки и провали в рискови бизнес начинания в миналото, които обаче нямат нищо общо с църквата. Без да твърдя, че съм безгрешен, мога да кажа, че нито едно от така наречените „оплаквания“ не беше основание това ръководство да се вживее в мой съдник и да се опита да ме отстрани от това, в което Бог ме е призовал и поставил много преди презвитерите да са били част от Прелом. Не видях нито желание за разбиране, нито подкрепа към мен относно трудностите, през които е минало семейството ни през последните три години, основно свързани със здравни проблеми и произхождащи от това ситуации. Не само това, но пастор Курдоманов прояви изключителна недобросъвестност, споделяйки с трети лица и страни неща, споделени лично с него от мен или съпругата ми, изкарвайки ги от контекст и интерпретирайки ги по начини, по които ни злепоставят.

Като основател на това дело, отворил и сърцето, и вратите на този дом за хора, в чиито живот съм бил фактор за израстване и развитие като служители, намирам за недопустимо такива хора да се опитват да диктуват на мен условия, които са абсурдни по всякакви стандарти за нормални човешки взаимоотношения.

За съжаление, моите опити да бъде разрешен сложният казус не дадоха резултат. Последният ми опит беше моето предложение в края на януари 2017г. пастор Курдоманов да остане пастор на църква „Прелом“, но в презвитерството да вземат участие и други хора, а не само избраните от него. Той отхвърли и това предложение, давайки да се разбере, че държи да е пастор само и единствено с хората, които явно възприема като абсолютно подкрепящи него.

И последно, след напускането на църквата, във върнати устройства, ползвани от пастор Курдоманов и бившия персонал на Прелом, стана ясно от комуникацията в тях, че пастор Курдоманов се хвали пред презвитерите как е намерил имейли на моят пастор в Минесота, явно с готовност да започне интрига и пред него. Изтеклата информация беше предоставена на още няколко души, не съм я споделял в публичното пространство единствено и само с цел ненакърняване репутацията на хора, които само до преди месеци съм наричал „приятели“.

Съжалявам да го кажа, но моят опит да издигна зрели служители, които да водят църква „Прелом“, се оказа неуспешен на този етап. Отчитам своята собствена незрялост в дадени сфери, както и липсата ми на ресурси като основни причини за този провал. При повече лична зрялост и при повече вложено време и усилия в развитието на тези хора като личности и като служители, можеше да има по-добър резултат. На този етап не ми остава нищо друго освен да ги предам на грижата на Исус и на тяхната собствена съвест. Правя това с благодарност за годините на приятелство и подкрепа, но и с тъга за начина, по който приятелството се превърна в борба за това кой и как ще води църква „Прелом“, инфантилни спорове за модели на църкви, интриги, в които бяха въвлечени трети страни и опит за това да ми бъде диктувано как да се развива църквата, която основах по Божие водителство и за която Той ми е дал апостолски мандат и благодат.

Такава борба и конфликт можеше да няма. Никаква несправедливост не е била извършена спрямо пастор Курдоманов. Дадена му беше цялата свобода да се развива като личност и като служител. Сам той си е определял заплатата за години наред – не е бил микроменажиран от мен, имал е на разположение ресурси, за които много пастори в България могат само да мечтаят. Той избра да отхвърли моето приятелство и духовен авторитет и това е негово право.

Но пастор Курдоманов не направи това, което беше обещал пред мен и съпругата си да се оттегли.

Вместо това, беше поет курс на поведение, целящ моето дискредитиране в очите на църквата. Тя беше разделена вътрешно и беше разпространена история, според която на него „всичко му било предадено официално“ и аз съм бил „разписал документ“ за това. Това е грозна спекулация, която трябва да бъде осветлена. Аз разписах официално встъпването му в длъжност на старши презвитер на църква „Прелом“ като част от АРЦ. Пастор Курдоманов и презвитерите много добре осъзнаваха, че това не е прехвърляне на фирмен дял или собственост, а разпознаване на неговия призив от Бога и назначаването му за старши презвитер. Църквата не е ничия собственост, която да бъде „предавана“ в смисъл на „собственост“.

ХЦ „Прелом“ е не само местна църква, а и апостолски център. Ясно отразено в устава на АРЦ е правото на апостола на такъв център да държи отчетен Старши презвитера и да го освободи от длъжност, ако и когато той откаже да приеме корекция. Различните религиозни организации и институции имат различни интерпретации относно това каква е властта на един апостолат. Пастор Курдоманов е поел пастируването на църква, която е част от Апостолска Реформирана Църква и с това е приел ясно записаните принципи на управление на един апостолски център.

4. Всеки Апостолски Център, част от вероизповеданието Апостолска Реформирана Църква, се управлява и представлява от Старши апостол.

5. Главен презвитер, който не живее според стандартите на святост, определени от Божието Слово, разпространява еретични учения и не приема корекция и дисциплина от Старши апостола, под чиято грижа се намира, може да бъде отлъчен от структурата на Апостолска Реформирана Църква с решение на Старши Апостола, пред когото той е отговорен.

На база на гореизложеното, беше мое задължение и право:

  • да направя всякакъв опит за разрешаването на тази ситуация;
  • да внеса корекция в поведението на Старши презвитера и презвитерството като цяло;
  • да ги освободя от длъжност, при положение, че това презвитерско тяло реши да отхвърли моя духовен авторитет, още повече при опита да бъдат вкарани външни служения, които да изпълняват роля и функция, която не им е дадена от Бога.

Пастор Курдоманов и бившото ръководство дадоха своя принос за развитието на църква Прелом, но явно никога не са си изяснили естеството на апостолското служение, от което са били част и начина на неговото управление, ясно описани в Устава на АРЦ.

Не беше нужно никой – нито презвитерите, нито което и да е външно служение да „разпознава” пастор Курдоманов за апостол като част от някаква интрига и борба за власт. Аз съм разпознал неговия призив да служи на Бога много преди когото и да било от въпросните персони и аз бях този, който му подаде ръка и създадох условията за неговото развитие като служител. Така лесно ли избират някои хора да забравят и да сметат под килима факта, че съм видял у тях най-доброто и съм ги насърчил, и съм им дал възможност за развитие, без някой да ми е казвал да правя това? Изглежда някои хора са ОК, когато аз „еднолично“ видя у тях най-доброто, „еднолично“ ги насърча и „еднолично“ ги активирам в служение. След време, след като са станали вече „нещо“ в християнския свят, същите хора започват да търсят „трети страни“ и едва ли не да искат да се „гласува“ за това и онова, както и да ме винят, че „еднолично“ съм внасял корекция.

Първо, това не е вярно. През цялото време в този процес е участвал и пророк Джон Излеб, който също се опита да бъде от помощ, но не успя.

Абсурдна е идеята аз или човек в моята позиция да вижда само призива у някого и само добрите и силните му страни, а да не вижда потенциални или съществуващи слабости и проблеми. Аз никога не съм бил нито пастор на хартия, нито фиктивен апостол. Колкото важно за мен е да мога да видя призива и доброто у някого, толкова важно е да мога да отправя корекция. Бях поставен в ситуация, в която бяха използвани уязвими и лични мои и семейни ситуации, с цел да бъде отслабен или дискредитиран моят авторитет и по този начин да бъде делегитимирана моята позиция на овърсайт. Това аз не мога и не би трябвало да позволя, както и никой в моята позиция.

Църква „Прелом“ за повече от 20 години е градена на принципите на духовно бащинство и заветни взаимоотношения. И двете бяха обезсмислени в контекста на създадената ситуация. Беше отхвърлено взаимоотношението с мен като основател и духовен авторитет, първо лично, а след това и спрямо църквата.

Финансово състояние

Беше съставена тричленна финансова комисия от дългогодишни членове на църквата, с участието на още двама верни и дългогодишни члена, която установи, че като цяло финансовото състояние на църквата след напускането на пастор Курдоманов е добро и без задължения към трети лица и институции. Комисията обаче постави множество въпроси за финансови неясноти и разходи, на които не беше даден отговор. Пастор Курдоманов напусна Прелом с искания за изплащане на четири заплати като компенсация за него и за целия персонал, който напусна заедно с него. Това негово искане не беше удовлетворено. Освен факта, че това напускане на работа беше част от причиняване на разцепление, то беше изчислено на базата на заплати не според суми, декларирани по документи, а на суми, плащани на ръка, многократно по-големи.

Към всички бивши членове

На членовете на Прелом, които са последвали пастор Курдоманов, Евгени Бенбасат, Стоян Георгиев и Александър Джоргов и са станали част от основаването на нова църква, искам да кажа следното:

НИКОГА пастор Курдоманов не е идвал при мен да сподели, че Бог му говори за това да започне нова църква. Ако беше дошъл при мен и Бог му беше говорил такова слово, отговорността щеше да е моя да приема това слово и да се погрижа той да бъде изпратен да върши каквото Бог го е призвал. Или да не го приема. Но такъв момент не е имало.

Не само това, но хора, които се втурват да правят църква поради напускането на служител от църквата-майка, са обречени завинаги да носят белезите от неестественото откъсване от Тялото, което за години е било тяхна опора и среда.

Към всички вас, които по една или друга причина избрахте да не проведете нито един нормален човешки разговор с мен и да се опитате да видите нещата и от друга гледна точка, искам да кажа следното: обичам ви в Господа, благославям ви като Негови синове и дъщери, но смятам, че сте били въвлечени в религиозни политики, от които съжалявам, че не успях да ви предпазя. Църква „Прелом“ е винаги отворена за вас и за всички, които някога са били част от нея. В моето сърце няма нищо друго, освен благодарност за вашата подкрепа през годините. Съжалявам, ако съм ви разочаровал! Ще го кажа отново: почти никой от вас не ме потърси с цел нормален човешки разговор и опит за разбиране на моята страна на нещата. Това е ваш избор и аз мога да го уважа, но не мога да го разбера. Нито мога да имам уважение към „църква”, която е плод на разцеплението на Прелом или която и друга да е църква. Надявам се и вие да разберете моята позиция. Нямам представа какви истории са ви били разказвани, защо така лековерно сте избрали да ги приемете и да се втурнете в правенето на нова „църква“, която не е никаква църква, а плод на разцепление.

Надявам се Бог да просветли умовете и сърцата на хората, довели до разцеплението на Прелом. Това не е първият път, в който бивши членове напускат и действат като жертви. Истината обаче е, че никой не е жертва на нищо в тази ситуация. Цялото българско общество е жертва на жестокия тоталитарен режим, който тотално разби представите ни за добро и зло. Цялото ни общество е било похитено, тормозено и травмирано до степен на развиването на един масов „Стокхолмски синдром“. Съжалявам, че не можах да ви помогна да го видите. Съжалявам, че така лесно сте се вързали на фалшивите обвинения и злепоставянето ми. Моля се за изцелението на душите на всички нас, за прошката на Бога за всичко, в което аз съм съгрешил на дело и на думи, както и за възстановяването на семействата, засегнати от това разцепление. Но „жертви“ и „несправедливости“ тук няма извършени. Има за съжаление липса на преценка за това какво означава едно напълно независимо от религиозната система служение да бъде предадено на второ поколение лидери. Лидери, които са решили твърде рано, че всичко вече им е много ясно, много са зрели и могат да си позволят да контролират и командват, забравяйки от къде са дошли и кои са важните първи неща в християнството.

Що се отнася до мен, семейството ми и Прелом като наше духовно семейство в България, ние ще продължим да следваме Исус! Ще прокървим, ще намерим новото си „аз” и призива от Бога и ще направим всичко възможно да бъде възстановена истината на Бога в нашето поколение – чрез нашия личен живот и като духовно тяло.

Минахме през разцепление, ще минем и през изцеление, ще намерим и ново единение – с Бога и едни с други.

А като ви заръчвам следното, не ви похвалвам, защото се събирате не за по-добро, но за по-лошо. Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви (и отчасти вярвам това, защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви кои са одобрените помежду ви.) 1 Кор. 11:17-19

Бог да има милост за нас и нека Бог да благослови България!

апостол Георги Бакалов

 

Често задавани въпроси:

В: Какво прави църква Прелом да е „апостолска“?

О: Това, че не сме създадени от човешка организация, а чрез действието на Св. Дух; това, че Бог ни е говори директно и няма нужда да искаме позволение от когото и да е (но можем да търсим съвет и корекция от тези, които Бог ни праща); поради това, че църквата е родена и е устояла вече близо 30 години, вкл. след преминаването през сериозните опити, траяли 5 години, да бъде унищожена от държавата. Някои хора може да забравят тези неща, но ние не ги забравяме, понеже те са дълбоко в нашата основа и идентичност. Апостолска църква е тази, която е създадена, водена и наглеждана/развивана от апостол.

В. Кой е новият пастор на Прелом?

О: Не е нужно да има нов „пастор“. Поставянето на пастор е част от проблема, който вреди на църквата от много години насам. Много пастори се срастват с позицията си и развиват паралелен, изкуствен свят, в който губят усещане за истинските неща от живота и след време вкарват и други хора в своите „филми“. Църква Прелом занапред ще бъде водена от апостолат – това е моделът на ап. Павел – духовно тяло, което е съставено от хора, водени от Бога да станат част от делото, чуват от Него, говорят заедно Словото на Господа и представляват Исус по силата на това, което Той им говори. В Ранната църква са пътували заедно апостоли, пророци и учители и са изграждали множества гроздове от малки, често пъти събиращи се у дома на някого духовни семейства.

В. Каква е ролята на сингапурската църква Тринити в това разцепление?

Не е докрай ясно, но изглежда без тяхната намеса и влияние това можеше и да не се получи. Преди години аз ги поканих в България, защото бях започнал да развивам взаимоотношение с Наоми Дауди. Тя обаче се оттегли от това да води църква Тринити и спря да комуникира с мен преди много години. Самата тя е била в България само един път. Не мога да разбера защо, но е факт, че нито Наоми, нито някой друг от Тринити не вдигна телефона да ме потърси и да чуе моята страна в цялата проблемна ситуация. Според мен, ако някой ще участва в подобна ситуация, той трябва да чуе и двете страни, за да има обективна преценка. Такава среща или комуникация (с мен) не беше потърсена.

В. Как така смяташ да водиш църквата от разстояние?

Ап. Павел. кой е еталон за „здравословно“ апостолско служение и дом – не беше „пастор“ на една църква, движеше се както Св Дух го води, ръкополагаше хора, които Бог издигаше и ги развиваше като „пастори“ по места. Ранната църква основно се събираше по домовете. Един апостолат (тим) се състоеше от апостоли, учители и пророци. Апостолатът установяваше доктрината и Словото, а лидери на малки общества наглеждаха и се грижеха за вярващите. Как Прелом ще се развива в бъдеще е работа на Прелом. В тази църква никога не сме „гласували“ и никога няма да се „гласува“, докато аз съм неин духовен авторитет. По-скоро ще наблягаме на това да чуваме ГЛАСА НА ГОСПОДА и да сме водени от Него. Той е Този, Който дава дарби в Тялото. Той е Този, Който издига пастори и ги поставя да се грижат за Неговото стадо (Деяния 20 гл.). Той е Този, Който ни е водил и ще ни води – моя работа е да се погрижа църквата да не влезе под човешки контрол и да стане поредната стандартна деноминационна заготовка, каквито вече има в изобилие.