В днешното поучение продължаваме да изявяваме истините на вечното Божие Cлово, разкриващи ни повече и по-добре Кой е нашият Създател, Кой е Неговият Месия, кои сме ние извън Него, в Него и как трябва да живеем за Него.
Сега ще обърнем внимание на един важен библейски принцип, който ще ни помогне да интерпретираме святото Писание и да разберем Божия начин на действие в този свят – нещо, което, ако се пропусне, може да доведе до голямо объркване и лоша интерпретация на истините на Бог.
Нарекъл съм това послание „Божествен ред – първо юдеинът, после езичникът.“ За целта нека видим Посланието на апостол Павел към Римляните 1/ 16-и стих.
Там се казва: “Защото не се срамувам от добрата вест на Месия, понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, после и на езичника.”
Следващият пасаж, отново в това послание е 2 глава-9 -10 стих, където се казва: “Скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после на гърка”
и 10-ти стих: “Слава и почести, и мир за всеки, който прави добро първо, на юдейна, после и на гърка, понеже Бог не гледа на лице.”
Нека само са направя една забележка тук за стиха „понеже Бог не гледа на лице“, повече от ясно е, че този стих означава следното – Бог няма да подмине никой и на всеки ще бъде отсъдено заслуженото. В същото време, докато този стих казва, че на всеки ще бъде отсъдено заслуженото, много ясно се вижда редът, по който ще стане това.
Защо е важен този ред? Защото за някои хора вярата е нещо абстрактно, от друго измерение, което заличава разликата между юдеи и неюдеи. Ако това беше така, апостол Павел нямаше да използва тази градация – първо юдеи и после неюдеи. Повече от ясно е, че апостолът вижда някакъв ред, някаква градация и този ред е от изключително голямо значение за нас, за нашето търсене на Бог.
Защо е важно за нас като неевреи да осъзнаем този Божествен ред? Важно е да бъде разпознат този ред, защото, ако това, което ние наричаме Божия истина, нашето християнство, се разминава и по никакъв начин не олицетворява истините, които юдеите ще разпознаят за тях самите, тогава за какво християнство става дума?
Или иначе казано, ако това, което ние наричаме християнство, не се свърже по някакъв начин и не стане част от историята, миналото, схващането, мирогледа, ценностите и вярванията на тези, на които бяха поверени Писанията, а именно на евреите, тогава нека ви запитам: Какво е това така наречено Евангелие, което до такава степен е обезобразено и изкривено? И някой, който чете Тора, чете учението на Мойсей и пороците, а след това вдига глава, поглежда това, което правим ние като начин на живот и като литургия, като богослужение, опитва се да види връзката между онова, което Моисей поучава, и между това, което ние правим и говорим, и не вижда никаква връзка, напротив вижда нещо съвсем различно – как може такъв човек да приеме, че това, което ние казваме, по някакъв начин се отнася за него?
Нека ви дам един щокиращ и много важен пример. Ако говорим за Христос, но този Христос, за Когото говорим, по никакъв начин не се припокрива и свързва с Машиах, с Месия, Който са обещали Моисей и пороците, тогава по какъв начин това наше благовестие може да бъде дадено първо на юдеина и след това на всички други? С други думи, нашата проповед, послание и практики трябва първо да са минали теста, да се били изпитани с адекватното обяснение на Месианското обещание, да се свързват с основата, за да може да са одобрени да бъдат предадени на всички други.
Как можем ние, хритияните, да говорим за Христос, Който изобразяваме винаги прободен, увиснал на кръст, а евреите говорят за Машиях, Който е Цар – победител?
Простата истина е, че повечето от пророците говорят и предричат идването на Месия, Който ще бъде Цар, Владетел, Победител, а не страдащ Месия. Стиховете, отнасящи се за страдащия Месия, са много по-малко от пророчествата за победоносния Цар. Давам ви само един пример, а подобни примери са много.
Нека да кажа нещо за Божия закон, преведено в гръцките копия на Новия завет „Номос“, което би трябвало да бъде „Тора“. Как може един човек, който чете Моисей и пороците и знае много добре, че това е смисълът, центърът за един евреин, а изведнъж ние идваме и започваме да говорим за Словото, и казваме, че Законът е лош, понеже носи проклятие, тогава как този човек ще може да види, че добрата вест на Месията, за Когото говорим, се отнася и за него, той си казва: Какво е това благовестие, за какво е това царство?
И в този момент ние, християните, арогантно влизаме в ролята на учители и започваме да поучаваме. Ние, езичните, които, ако четем историята на света и религиите – какви неща са правили през вековете именно езичниците, неевреите….На какви богове са се кланяли, какви жертвоприношения, включително на собствените си деца, са извършвали, ужасни неща. А изведнъж сега ставаме големите учители на вярата и започваме да обясняваме на евреите еврейските писания, започваме да настояваме едва ли не да им обясним как те трябва да дойдат при Христос. Но не осъзнаваме колко пародийно звучим в ушите на хора, които са давали живота си за тази Тора, за да може да се запази. Хора, на които цялата им култура и цивилизация са били посветени на Тора
Нека сега, обаче, да се върнем към Исус и да видим по времето на Неговото служение как Той подходи към въпросната тема. В Матей 10-та глава, 5-ти стих се казва следното: Тези 12 души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: не пътувайте към езичниците и в самарянски град не влизайте, но по-добре отивайте при изгубените овце от израилевия дом и като отидете, проповядвайте или проклрамирайте, казвайки им: Небесното царство наближи!
Сам Исус докато беше на тази земя не прекрачи пределите на Израел, или както някои хора биха нарекли земята на Израел, Ерец Израел, така те биха нарекли по онова време Палестина. Исус никога не отиде към езичниците. Не само това, но когато езичници искаха да имат нещо общо с Него и да получат чудо, Той въобще не направи живота лесен за тях.
Нека погледнем сега за какво става дума, това е описано в две евангелия – Евангелието на Марко и Евангелието на Матей. В Марк 1 глава /24 – 30-ти и стих е предадена тази ситуация. Става дума за една жена, която, както се казва в 26-ти стих, беше елинка, с други думи беше гъркиня, сирофиникиянка, родом от Сирофиникия, но жената е елинка, така че може да се каже езичница от езичници, най-вероятно покланяща се на всякакви идоли. Тази жена, обаче, чува за Него и отива, защото дъщеря ѝ има нечист дух, идва пред Него, пада пред нозете Му и започва да Му се моли да изгони беса от дъщеря ѝ. Исус ѝ казва: Остави да се наситят децата, защото не е прилично да се вземе хляба от децата и да се даде на кученцата.
Правилната дума тук е на кучетата, българският преводач се е почувствал зле най-вероятно заради езичниците и може би леко ядосан на Исус, че нарича езичниците кучета, но това е самата дума, няма кученца, а думата е кучета.
Това е едно много тежко слово. Не знам какви са вашите религиозни представи за Него, но трябва да си махнем религиозните очила на нашите заблуди, предразсъдъци и проекции за това кой е Исус. Исус по-скоро пасва на образа на старозаветен пророк, отколкото на скандинавски студент от 80-те години с дълъг коса, руса коса и сини очи. По скоро Той (най-вероятно, разбира се), изглежда като евреин, като юдеин, може би с гъста черна коса.
Това е всъщност истината, нали? Този юдеин Исус или Йешуа, буквално се обръща към онази жена и издига пред нея голяма бариера, Той ѝ припомня – ти не си част от Завета на Израел и нямаш нищо общо с Бог, на Когото се покланяме, ти си за нас куче, идолопоклонница, нямаш право да ядеш от трапезата от която ядем.
Някой може да каже тук: Георги, как може да рисуваш такъв жесток образ на Иисус, как не те е срам, Георги, какво правиш?
Добре, приятелю, продължавай да си носиш религиозните очила, продължавай да си правиш някакъв твой идол, наречен Исус, ако упорито желаеш това. но не се ядосвай на мен, аз просто чета от Писанията и виждам, че не беше толкова лесно да отидеш при Исус.
Ами ако беше българин, щеше ли нещо да е различно, ако тука пишеше българка и тогава всички българи за цяла вечност щяха да са обидени. Просто предизвиквам вашето мислене, защото ние сме езичници от езичници, покланяли сме се на всякакви странни богове. Няма нужда да влизаме в големи детайли тук, но е повече от ясно, че ние сме едни от многото „гоим“ – езически народи. Евреите бяха тези, на които Бог избра да се разкрие, да повери Тора, Своята истина и инструкции, а те да я дадат на човечеството, и ние да се научим от тях, а не те от нас, това е правилният ред.
Това благовестие трябва по някакъв начин първо на тях, да им звучи резонно, разбираемо и чак след това да бъде дадено на нас и после, като бъде дадено на нас, езичниците, ние трябва да се научим, не да го адаптираме към нашите си вярвания.
Ние сме, които трябва да разберем кой е Мойсей, какво е Тора, кои са пороците, трябва да научим историята на Израел, не те да научат нашата. И сега някой от вас може да не му харесва какво говоря, понеже сте много инати и чепати, горделиви сте, мразите евреите и затова носите определена форма на проблем в живота си и с Бога, не с мен, аз само ви казвам истината, такава каквато е.
Аз имах щастието още от раните си години да бъда повлиян по правилния начин в отнощението си към Израел, винаги, през всичките тия години, съм бил приятел на Израел, благославял съм евреите, но не осъзнавах доколко нашата християнска, класическа теология, богословие и практики са се отдалечили от правилната основа, защото домът на вярата има една основа. А тази основа са Моисей и пророците. Исус казва в пета глава от Евангелието на Матей 5 / 17 стих: Една йота няма да отмине, една йота няма да отпадне от Тора и Пороците. Небето и Земята ще преминат, но това няма да премине.
Ако това, което имаме да кажем за Бога на Израел, на Аврам, Исак Яков, за Тора, за Исус, Павел, всичко това, ако няма да е произхождащо от Тора и пророците, ако няма да е част от цялостната история, а ще бъде нещо скъсано по средата, и наново изобретено като нещо различно, тогава как може това същото благовестие да бъде дадено първо на юдеина и после на езичника. Не може, то е изкривено до наузнаваемост.
И сега ние трябва да го освободим от наслаганите върху него пластове от езически и окултни практики, странни неща, проектирани върху Исус и Евангелието, трябва да се върнем отново към сърцевината на учението на нашия Господ и Месия, Който си беше Равин от равини, юдеин от юидеи, който почиташе Моисей и пороците. Това е единственият начин, по който цялата картина се сглобява, иначе си създаваме наш си, християнски Исус, наше си християнство, което няма нищо общо с Дома на вярата и с основата, на която е била положена, ние презираме тази основа, затова и християнството ни е такова.
Нека се върнем отново към Исус. Виждаме, че Той изключително предизвикателно се отнася към тази жена. Може би в нея видя лукавство и за всеки случай реши да ѝ даде шанс да се смири, Той буквално я смазва и ѝ казва в лицето:
“Ти си една езичница, която се покланя на идоли, нямаш нищо общо със Завета на Израел и ако успееш да преглътнеш това и да се смириш пред Бога на Израел, тогава вярата ще работи за теб, тогава ще видя, че ти наистина се отричаш от всичко друго и се смиряваш.”
Но това е, което много езичници не мога да направят. Те не могат да пуснат своите собствения окултни Исусовци – модернистични, хуманистични, католически, православни, протестантски и т.н. Всички са хванали своето идолче и са си го гушнали. Тази жена обаче пусна това, което беше там някъде и което Исус видя в нея. Той буквално все едно хвана един голям прожектор и го носачи към нея, изобличи на място, каза ѝ, че е идолопоклонница. Тя се съгласи с Него, не взе да спори, да се обижда и да му обяснява: Кой си ти, евреин такъв, знаеш ли ти нашата култура каква е – сирофиникийската култура, кой си ти?
Не, тя каза – така е, Господи.
Когато жената се обръща към Исус и казва Господи, ние не знаем дали тя е имала предвид Господ в смисъл на Бог. Това обръщение „киреус”, което е в гръцкият текст, над 120 пъти се намира в новозаветните писания и понякога се използва за Бог, в смисъл на абсолютен господар, друг път същата дума се използва за човек, който е владетел или господар, човек с престиж, богатство и власт.
По подобен начин е била английската дума „Сър“, която е била благородническа титла някога преди години, днес се е превърнала в уважителен термин, не е благородническа титла, за подобно обръщение става въпрос. Българската дума господине също е един пример, защото това е форма, в която ние се обръщаме към някого и казваме господине или съответно госпожо. Господине идва от господар.
Просто искам да обърна внимание, че тази жена имаше правилното отношение, тя се смири, тя каза така е, Господи! Това е, което липсва днес на повечето хора в тяхното отношение към Месия. Те спорят с Него, спорят с Писанията и това ги вкарва в беля. Ние вместо да изследваме и да смирим сърцето си като езичници, взехме да разбираме всичко.
Евреите от петгодишна възраст са изучавали Тора, говорим за стотици, за хиляди години преди на нашите племена да им дойде наум това, че Бог е Създател на Небето и Земята, те са изучавали от малки – от три, четири, петгодишни наизуст са учили Тора и сега ние, изведнъж, големите християнски благослови, започваме да им обясняваме колко са объркани те.
Ето тази арогантност вкарва хората в проблем. Вкарва ги в ситуация, в която те чувстват, че трябва да са по-умни от евреите, по-умни от Тора, започнат да обясняват на евреите как те трябвало да става християни.
Това няма да стане. Те никога няма да станат християни. Те могат да разпознаят Месия, Който им е пратен, могат да разпознаят, че това е Йешуа, който им е пратен.
Благовестието е първо за юдеина и после за езичника, по силата на Божия закон и когато им представяме не християнство и не ги караме да стават християни, а им дадем именно благовестието, добрата вест на Машиях , тогава те могат и да приемат тази вяра.
Това е същата тяхна вяра, просто някой трябва да им покаже, да ги насочи и те сами да свържат точките, така да се каже. Никой не може да ги насили за това. Но не си заслужава да обръща човек внимание на такова „благовестие”, което няма да е свързано с основата, с миналото.
Затова когато започна да чета християнски богослови, за мен е изключително важно да разбера каква е била тяхната позиция спрямо Ираел и евреите.
И в момента, в който видя, че някой християнски богослов не проявява никакъв интерес към хебраичната основа на вярата и си говори някакви измислени, християнски теми, за мен това е страннно и съмнителено. Той взима Исус, влиза по средата на филма, започва самият той да решава кой героят, какво му е миналото и бъдещето и си измисля някаква своя история, а това е абсолютно неприемливо.
И така, опитах се в това кратко поучение да ви представя именно това, че библейските истини така, както ние ги разбираме, трябва да минат през един тест и това е тестът на правилните приоритети.
Ако нашето Евангелие, в което казваме че вярваме, няма нищо общо с Моисей и Тора, ако няма да зачете и уважи наследството на Моисей, пороците и на хебраичната основа, какво Евангелие е, никакво Евангелие не е това, това са някакви наши езически измислици. Ние сме им лепнали етикета християнски, библейски, но всъщност те са откъснати от основата и съответно трябва да бъдат ревизирани и вкарани в Божествен ред.