(резюме на тема 17 от „Беседи за мислещи хора”)
„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда …” (Евангелие от Матей 6:6)
Животът – най-съкровена ценност и даден ни свише, е базова и най-смислена парадигма (отправна точка и координатна система) за търсене на истината.
Търсенето на Истината има различни аспекти, от които основните са: – установяване на фактологическа последоватеност; – откриване и прилагане на жизнени принципи, проявяващи самата есенция на протичащите процеси – причинно-следственост, резултатност; – тълкуване с цел бъдещ дизайн и приложение.
Фактология и принципи. От малки ни учат (в училище, в цялото ни развитие) да помним факти. Разбира се, те са важни, но ценността им най-вече се разкрива в тълкуването им и проумяната от тях поука. А последното – нашата способност да съумеем да извлечем мъдростта от дадена фактология, може да стане определяща за протичането на живота ни, т.е. за това КАК ИЗЖИВЯВАМЕ РЕАЛНО времето си на тази земя. Фактологическите и случайните грешки нямат особено влияние върху жизнените процеси. Но грешките в осъзнаването и прилагането на Божиите принципи (т.нар. системни грешки, бел.авт.) води до катастрофи (лични и общи), циклични провали, болести, смърт. Приоритетно важно е да се научим да откриваме действащи в живота механизми, да разбираме и прилагаме Божиите процеси – те са универсални за макро- и микрокосмоса, обединяващи и взаимосвързващи дух, душа и материя.
Все по-цялостното Откриване на Истината ни показва Как действа Животът.
Да знам или да познавам? Познаването на истината ВИНАГИ е интуитивен, вътрешно обособен, просветляващ процес. Дългосрочното напредване в познаването на Истината е възможно само чрез осъзнато и целенасочено търсене. Поставени пред едни и същи факти, предимно търсещите истина хора (обиконовено малка част от масата) ще прозрат, ще схванат есенцията на дадена информация. Т.е. за едни тази есенция ще остане скрита, а на други ще се изяви. Затова е необходимо нагласата на личността за търсене на истината да бъде проактивно и интуитивно развивана.
Нагласата в човека за Търсене на Истината е базово необходима за разкриването и познаване на истината.
При все, че библейските текстове са пространни и е невъзможно да бъдат дословно запомнени, заложените в тях божии принципи ни се разкриват винаги лично, интуитивно. В Библията думата „познаване” е използвана по отношение на интимното взаимоотношение между съпруг и съпруга; същата тази дума назовава акта на разбирането и съединяването на личността с истината. Като човеци имаме духовната способност да се свързваме с изговорено Божие слово, което впоследствие води до познаване на истината и изцеление. Този механизъм е дълбоко влияещ, и поради неговата интимност е с голям потенциал за промяна в човека. При откриването, при познаването на истината, в самата същност на личността протича своеобразен свързващ любовен акт (Колосяните 3:14), чийто резултат е освобождение на личността (Йоан 8:32).
Лъжата – контрапонятие на истината, във всичките й форми разболява, ограбва, поробва човека. Истината ни изцелява (прави ни отново цели), защото връща обратно в наше притежание и владение онова, което ни принадлежи по право, но ни е било отнето чрез някоя лъжа.
Единствено Познаването на истината носи освобождение и изцеление на личността.
Търсенето на правдата (истината) във всяка област на живота е от базово значение за здравето на личността, семейството, общностите, цялото общество.
Болката при Търсенето на Истината. Логично е, че повечето хора са с нагласата да се ориентират около и да бъдат движени от приятни усещания и преживявания, свързани със спокойствие и радост. Нарекли сме това състояние „щастие” (?). Но … спокойствието и радостта не са самозараждащи се, независимо съществуващи душевни и/или материални атрибути. Всъщност, за да сме напълно честни със себе си, те са пряко зависими от състоянието на истинност, в което живеем и което е вътре в нас. Първостепенна е заръката, дадена ни от Господ Исус:„Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда …” (Матей 6:6). Също и апостол Павел казва, че „… Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.” (Римляни 14:17)
Истината, а не самоцелните мир и радост, се явява ядрото, сърцевината на нашето цялостно добруване; дори само стремежът да я достигнем води като следствие до повече свобода, цялост, мир, радост. Търсенето и изявяването на истината почти винаги е свързано с неприятни сътресения в настоящата ни реалност, което е и причината хората да желаят да я избегнат. Съобразяването с една вече изявена истина води до размествания в подлежащите слоеве на реалността и е тежка задача. Но нейното осъществяване води до много положителни – дългосрочни и изцелителни, последствия. Резултатите са така бленуваните мир, спокойствие, оздравяване, радост и др. – за нас и идващите поколения.
Говорене на истината. Част от процеса на търсене на истината е да говорим истината (такава, каквато е тя за нас). Без компромис. Напътствията, оставени ни от апостол Павел, ясно ни казват:„Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истината.” (Ефесяни 4:25а)
„Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.” (Римляни 12:18)
Първата заръка е безусловна и не оставя място за избор, докато втората е препоръчителна и условна. Компромисът с истината може да доведе само до временно отлагане на конфликта, но не и до дългосрочен стабилен мир. За съжаление, за повечето от нас в най-различни ситуации отстъпването пред истината заради угаждането някому се превръща в стил на живот.
Мирът и радостта без истина са краткосрочни и фалшиви.
Бог, Истина, Слово, болка, утеха, аз. Господ Исус напълно се идентифицира с Истината: „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.” (Йоан 14:6а).
Всички Божии процеси са изцелителни – свързани са с търсене и изявяване на Истината. Господ, Който Е Истина, е с мен в страданията, в болката на тези процеси и в утехата на любовта Му – винаги чрез познаване на още повече от Истината!
„Освети ги чрез Истината; Твоето Слово е Истината.” (Евангелие от Йоан 17:17)
Боряна Коцева