(резюме на тема 11 от „Беседи за мислещи хора”)
Всичко Живо, в това число и човекът, може да се развива само в граници, подсигуряващи подходящи среда и условия. Протичането на жизнеутвърждаващите процеси е условно и е възможно само в определени граници, предварително зададени/закодирани в творението.
Съществуват различни видове граници на личността – физически, душевни, духовни, имотни и др. Наличието и въздействието им върху нас е реално, постоянно и независимо от нашето съзнание за тях. Осъзнаването им обаче може да доведе до съществени промени във всяка област на живота ни.
Един пример за напълно осезаема физически граница е кожата на телата ни, която ни отделя от външната за нас среда. Кожата е органът с най-голяма повърхност в нашето тяло и е с една от най-разнообразните структури и функции. Заедно с лигавиците, тя формира граница, през която се осъществява непрестанен метаболитен обмен с полупропусклива способност. С кожата дишаме, през нея се храним и поемаме вода; тя има активна имунна функция. Лекото й нараняване е неприятно, а тежките травми с увредата й над 40 % могат да имат летален край. Тази най-естествена наша физическа граница – кожата, е толкова важна, че без нея не можем да сме живи.
По аналогия с физическите ни граници можем да си направим изводи за много други граници на личността. Всички те са ни дадени с една единствена цел – да ги опазваме по възможно най-добрия начин, така че самите ние и хората около нас да сме цели, здрави, преуспяващи.
Десетте Божии заповеди, представени в Стария Завет, са здравословните* граници, опазващи личността и обществото в цялост, така че да бъде подсигурено благоприятното развитие на Живота (Изход 20). Първата заповед, заедно с тези за Любовта (Матей 22:36-40), са израз на Центъра – самата същност на Живота и личността. Останалите девет разяснения към тях ни представят граници, осигуряващи защита и благоденстващо развитие в поколенията.
Парадоксален феномен е, че свободата на човека, който е социално същество, е пряко свързана с отговорността му за съхранение на неговите и чуждите личностни граници. Посвещението за дългосрочно и целенасочено опазване на тези граници благоприятства формирането на единствената жизнена среда, в която е възможен свободен, удовлетворителен, здрав* начин на живот.
Не всеки човек е запознат със запазващите живота библейски заповеди, но всеки по време на жизнения си Път е въвлечен (съзнателно или не) в динамичното търсене, намиране, разваляне на стари и установяване на нови граници във взаимоотношенията му. Промяната на границите е в директна взаимозависимост с развитието на личността, независимо дали e в позитивно или негативно направление.
Процеси на изграждане на границите на личността:
- При естественото развитие: Здравите* граници на личността започват да се изграждат още преди зачеването й – от здрави* родители, осигуряващи здрава* бременност, раждане и кърмене/хранене на детето, по възможно най-естествен и природосъобразен начин. Безусловната любов на родителите към детето, доверието и пълноценно прекараното време с него осигуряват пълен емоционален резервоар (център) на детето, който е база за целия бъдещ живот на зрялата вече личност (д-р Рос Кембъл, „Детето – как да го обичаме истински”). В тийнейджърска възраст има процес на активно тестване на нови граници, при който вчерашното дете пораства в личност с обособен вече характер. Мъдрият и любящ родител е винаги на разположение на тийнейджъра по време на това бурно и често драматично развитие (д-р Рос Кембъл, „Тийнейджърът – как да го обичаме истински”). При здравословна любяща семейна атмосфера оформянето на личността с нейните характер и граници завършва около 17-18- годишна възраст.
- В емоционален и духовен план: Границите на личността се изграждат около център – духът на личността, който се свързва със Святия Божи Дух (Римляни 5:5 б; Притчи 4:23). Центърът на личността е невидим, неоткриваем, не може да се засече, физически не съществува, но се създава, развива се и се укрепва, превръщайки се в извор на живот вътре в самата личност. През целия ни съзнателен Път на земята тече процес на динамично хомеостатично наместване на нашия център, най-вече чрез действия по границите ни – тяло, душа, взаимоотношения с близки и далечни хора (мен самия, родители, партньор, деца; приятели и неприятели).
Нарушаването на границите на личността става при: всички наранявания, травми, болести, войни, робства и пр. То е деструктивен акт – явен и/или скрит (манипулативен), съзнателен и/или неосъзнат. Винаги е свързано с лъжи и/или полуистини, чрез които се пробиват границите на личността. Примери за такива пробиви са манипулацията, компромисите, зависимост от друг човек, емоционален вампиризъм и др.
Възстановяването на нарушените граници става чрез холистичен (цялостен) подход на изцеление!
- Когато в зрялата личност дадени граници не са съществували преди, те трябва да бъдат тепърва изградени като при малко дете. Обикновено протича в процес на комплексна терапия и отнема различно време в зависимост от индивидуалния случай.
- Когато са били разрушени, е необходимо ново изграждане след лечение на травмата, причинила разрушаването им.
- Когато ги има, но са неправилно позиционирани (най-честият случай):
Възстановяването на границите започва с промяна/наместване на Центъра, който е Жизненият извор в личността. С помощта на терапевт се работи комплексно в направление промяна на:
- мисленето;
- ключови взаимоотношения (родители, партньор, деца, приятели и др.)
- важни дейности, засягащи стила на живот – работа, хранене, спорт, почивка и др.
Някои специфични въпроси, обсъждани по време на беседата:
- граници в семейството; граници с най-близки и по-далечни приятели; граници в общността.
-
Опознаването на собствените граници и съобразяването с тях в любов и себеприемане води до: 1) МИР; 2) интуитивно познаване и пазене в любов на границите на другия човек.
-
Съществуването на много силни граници не предполага непременно здравословността им (аналогия със здравата клетъчна мембрана, която има специфична полупропускливост в двете посоки).
-
Границите осигуряват здравословен* обмен на енергия – отдаване и приемане в баланс! По време на почивка се дава възможност за себесъхранение и себезареждане от Извора в нас.
-
Неразпознаване на граница у друг човек означава, че аз лично я нямам!
*Здраве – в целия текст да се има предвид холистичното, библейско разбиране за термина: здраве в дух, душа и тяло
Боряна Коцева