В естественото си състояние никой от нас не желае да търси Божията Истина.
Ап. Павел прави много важно изложение на тази духовна диагноза на човешкото естество:
“Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един“. „Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят“. „Аспидова отрова има под устните им“. „Техните уста са пълни с клевета и горест“. „Нозете им бързат да проливат кръв; Опустошение и разорение има в пътищата им; И те не знаят пътя на мира“, „Пред очите им няма страх от Бога“.”
Римляни 3:11-18
Това е страшна мисъл и нека никой от нас не смята себе си извън този кръг на окаяните, духовно отхвърлили Бог. Дори в най-горещата си любов към Него, ние бързо можем да бъдем повлияни от множество фактори и да се окажем в положението на жената на Йов (или жената на Ной) – до скоро уж благодарни и благословени от Бог, но при най-малкото нещастие, огорчени и закоравяли спрямо Създателя.
Калвинистичният подход и интерпретация например стига до извода, че след като в естественото си състояние сме безбожни и нетърсещи Божията Истина, следователно Бог не е дал благодат на такива хора.
Т.е. калвинизма, в опита си да излезе от легалистичната схема на мислене и подход към изкуплението, твърди, че ако някой не търси Бог, то е понеже Бог не му е дал “благодат”, или иначе казано, не се е смилил над него/нея. Такъв човек (хора) са значи обречени, понеже ако търсенето на Божията Истина е някаква форма на “магическо” задвижване на Божията сила пряко нашата воля, значи без такава намеса никой няма шанс да познае Бог.
Ето, това е една от фундаменталните доктрини на протестантизма и в частност калвинизма. Някои хора, в опита им да спасят калвинизма (аз си мислех, че основната цел в спасяването на души, ама както и да е), разграничават между калвинизъм и хипер-калвинизъм.
Това са обаче неуспешни опити за санитарен полуден на фундаментално грешен подход към Писанията.
Откъде идва този фундаментално грешен подход, до такаква сериозна грешка на каливинизма?
От изоставянето на хебраичните корени на вярата.
Ако Калвин, както и други християнски богослови бяха запознати с хебраичните корени на вярата и хебраичното разбиране на Писанията, щяха да възприемат интерпретацията на тези и много други стихове по съвсем различен начин.
Класическото хебраично разбиране за напрежението между Бог и човек е изцяло свързано със състоянието на човека и съзнателният му отказ да приеме Божията истина.
Примери за това могат да бъдат дадени много. Проблемът със свободната воля не започва с Калвин. Този проблем е виден още в Едемската градината, виден е в живота на патриарсите (Аврам, Исак и Яков), виден е в цялата история на древен Израел.
Ето каква е истинската “класическа” хебраична интерпретация на Божията воля спрямо познаването на Неговата Истина (Учението на Моисей и Исус):
“Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината.”
1 Тимотей 2:3-4
Съжалявам, ако засягам нечия “свещенна крава”, но Бог желае всички човеци – евреи и неевреи да стигнат до познанието на Неговата Истина.
Някои избират да откликнат, други оскотяват и избират да живеят в мрак.
До това състояние
“Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха…”
не се стига магически и магически от него не се излиза.
За да изкара Бог своите създания от мрака, Той им праща апостоли и пророци, които говорят Неговата истина. За да ужили дано тя някой и някой да се спаси от примката на собственото си осъждение.
Но в ината и гордостта си много хора отхвърлят думите на пратените до тях. Един пример за това са хората в Атина, от които само неколцина откликнаха към ап. Павел. (Деяния 17 гл.)
В гр. Ефес по съвсем друг начин се развиха нещата. (Деяния 19)
Защо едни хора откликват като атиняните, а други като ефесяните? Това ние не знам със 100% сигурност, само Бог има цялата истина и обяснение за много неща.
Но това, което знаем е, че не е по Божия вина; знаем, че Бог не завърта някаква небесна рулетка на благодатта и да избира на случаен принцип едни да откликнат към Неговата Истина, а други – не.
Знаем, че Бог заповядва на всички хора да се покаят, да изоставят техните си “истини” и да приемат Неговото Учение, което е спасително за душата на отделния човек и за цели общества на ниво национална култура.
Semper reformanda