Добрият човек

(резюме на беседа 24)

«Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.»

                                                 (Притчи 14:4)

В началото Бог създаде Живия човек. А Живият Човек не избра Живота, за да живее чрез него, а избра да опознае доброто и злото, та белким някак успее да живее Живота. Е, цялата история на човешкото битие ни разкрива колко кошмарно се оказва това „познаване”. Пред нас са примерите на известни хора – от една страна като Майка Тереза, а от друга – Сталин, Хитлер … и много други известни и неизвестни, превзели полюсите на всяко разбиране и практическо познаване на доброто и злото.

Кой човек е добър? Ежедневно ни се налага да ползваме критерии за добър човек. Проблемът е, че всички тези критерии са субективни. Нека се запитаме дали човекът е станал по-добър за времето на съществуването му, през цялата история на човешкия род? Простичък въпрос със сложен, нееднозначен и субективен отговор.

Днес наблюдаваме тотално размиване на понятието за „добър човек” – представите на масовката са някакви (всякакви, и доста егоцентрично формирани!), а единици са хората, които осъзнато и целенасочено развиват ясни критерии, включващи не само личните им субективни преживявания.

На нашата беседа се опитахме да засегнем последните, сравнявайки ги с масово разпространените. Ето есенцията на критериите:

• Популярни представи за добър човек: Общото виждане е, че добър човек е онзи, който винаги: се жертва за другите, помага, усмихнат е и приветлив, крайно позитивен, умиротворява всяка ситуация (дори с риск той да загуби нещо), угажда на всички около него, за да ги зарадва и успокои, и др. Така, ако един човек ви е помогнал, за каквото сте го помолили (или не сте); ако ви е угодил, ако е бил мил с вас, усмихвал ви се е, ако е направил всичко, така че да удовлетвори вашите критерии за вашето лично задоволяване, тогава, пак според вас, той е добър човек. Но не е ли това описанието на един послушен човек? На децата си пожелаваме да са „здрави и послушни” – отново имайки предвид своите собствени, егоистични и контролиращи норми за „добро дете”. Всъщност така отглеждаме потиснати деца, които (ако с времето не се осъзнаят съществено), се превръщат в послушни възрастни. Оказва се, че целият свят е пълен с послушни хора, които повечето от нас наричаме „добри”.
• Религиозни представи за добър човек: Всъщност религиите още повече са вкопали в съзнанието на хората, които се опират на тях, идеала за жертващ се за всички човек, който тотално трябва да принесе своя живот за благото на другите, но този път и „по божията воля”.
• Просветен, себеосъзнат, реално вярващ човек: познава себе си, има и гради ясни личностни център и граници, с активен стремеж към познаване на истинния Бог и себе си, в живот според божиите принципи.

Дискусията ни за Добрия човек беше интензивна. В крайна сметка установихме, че понятието за добро се изразява най-вече в правилния баланс в различните области на живота, а не в крайности, които може да са вредни за личността и обществото. В табличен вид сравняваме основните характеристики на истински добрия човек (според нас), сравнени с масовите светски и религиозни мнения.

От таблицата правим някои важни Изводи:

– Синдром на съвременния „добър човек”: човек без собствен център и граници, действа и дава без да зачита себе си, често и семейството си. За него важи максимата за добър (често религиозен) човек, който трябва да е послушен, подчинявайки се на догми и изискуеми от него стандарти, действащи вътре и вън от него.

Оставя се да бъде насилен/„мотивиран” за каузи и неща, даже сам себе си насилва (поради това, че се чувства длъжен и виновен) да прави неща, които всъщност не желае. Стига се до крайности – до настоятелна необходимост човек да хаби енергия за идеи, работа и пр., в които не е лично убеден, за да бъде приет за „добър”. В случай, че реши да откаже, има болезнено усещане за вина (религиозен тип), че не е угодил някому. Като цяло липсват лични избори, както и поемане на отговорност. За съжаление, този тип „добри хора” правят „мечешка” услуга на другите около себе си (деца, семейство, близки), възпитавайки ги в консуматорство и материализъм; дават възможност и хранителна среда за развитие на т.нар. емоционални вампири.

– В противовес на така описания от нас „добър човек”, библейските книги ни разкриват един различен образ на личност – истинна, любяща, с осъзнати идентичност, център и граници, знаейки и учейки се как да реферира процесите в себе си (себевладение). Такива хора са добронамерени по принцип. Поради това те са милосърдни – дават осъзнато от това, което имат, на хора (сираци, вдовици и др.), които реално се нуждаят. Те дават от лично убеждение, за подкрепа на развитието на личността, а не за превръщането й в консуматор. Формират около себе си среда на любов, истина и възможност за израстване.

Библейските автори рядко и лаконично споменават добрия човек – основно във връзка със сърдечността като водеща нагласа в живота (Притчи 12:2, Матей 12:35). По-конкретно изясняват благочестието и милосърдието (напр. Яков 1:26, 27).

В реалния живот (някъде там, вървейки по своя Път), човек може да се осъзнае и има възможността от добър човек (ако е бил такъв, според общоприетото мнение,) да стане истинен – тогава, когато се научи да казва ДА на Живота, и Не на всичко останало (казуси, хора и пр.). Този растеж е резултат на личен Избор и Отговорност (Матей 22:14), а развитието продължава през целия ни живот на земята. На практика процесът е безкраен.

Постепенно разбираме, че не е възможно да „възвеличим” един човек за добър, поради субективността на критериите ни. Защото макар и да имаме най-сериозни намерения, човешката ни природа е относително непостоянна; и тя, както много други неща, може да е „добра” само понякога – за случая, за конкретното взаимоотношение, за ситуацията. Обаче … Добро нещо е балансът и здравият разум, във всяко нещо. Добри са Божиите принципи и приложението им, защото са източник на Живот.

Ние, хората, сме ценни. Ценни сме заради това кои сме, а не заради това, което правим или колко сме добри. Ценни сме заради цената, платена за нас – Живот. Живот за Живот. Никога не е имало нещо по-различно от това – винаги е било Живот за Живот. Неговият Живот за моя. На Него му е струвало Всичко; затова и на мен, в моята реалност, ми струва всичко, да бъда истинска (бел. авт.) Цената е всичко за всичко (1 Коринтяни 6:20).

ЖИВОТЪТ е добър.

Боряна Коцева