(резюме на беседа 19)
А Мойсей рече Богу: Ето, когато отида при Израелтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? Що да им кажа? И Бог рече на Мойсея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израелтяните: Оня, Който Съм, ме изпрати при вас.”
(Изход 3:13,14)
Свещените писания и целият Живот поставят най-важния въпрос във вселената – „КОЙ СИ ТИ?”. Един директен въпрос за идентичността – първо Божията, и после на човека.
Съществуването на личността е феномен, невъзможен без конкретна идентичност. Това е, може да се каже, едно от най-големите чудеса в света, което всеки от нас е приел за базова даденост (дълбоко подсъзнателно). То е и едно от най-важните доказателства за съществуването на Бог, Сам по Себе си. ”Защото в Него живеем, движим се и съществуваме … „Защото дори Негов род сме.”” (Деяния 17:28)
Идентичността е истината за това „кой съм аз” като личност, и съответно кои сме ние – като семейство, общност, народ и пр. Тя е историята на човешкия живот (лична, семейна, родова) – от преди раждането му, през настоящето и в бъдещето му, простираща се с влиянието на личността даже след смъртта й. Същевременно тя е и онази наша реална, вътрешна същност – есенцията на това, което сме. Все по-пълното й осъзнаване и доближаване до нея води до осмисляне на живота ни, до дълбоко удовлетворение чрез осъществяване на мечти и идеи, извиращи от самата ни сърцевина (Притчи 4:23).
Базов и най-висш принцип в цялата Библия е самоидентифицирането на Бог чрез Самия Себе Си, а после и чрез хора, избрали и осъзнато ходили с Него по време на жизнения си Път. От своя страна човеците (според родителския принцип) се идентифицират: 1) чрез Него, Който е Техен Баща (по Негов образ и подобие сме сътворени, родени чрез Духа (Дъха) Му); и 2) чрез родителите, род, прадеди. Най-важната личност, представена в Библията и живяла някога на земята – Месията Исус, е идентифициран и като Божият Син (Матей 17:5), и като Човешкият Син (Матей 20:18, Римляни 1:4).
И до днес пред всеки човек стои въпросът, зададен от Исус преди 2000 години: „… както вие казвате „Кой съм Аз?” (Матей 16:15) …
Идентичността на всяка отделна личност се свързва пряко с:
- това, което мисли и вярва за себе си (на умствено ниво и/или изразено чрез говорене и действия);
- това, което всъщност Е, дълбоко вътре в себе си – нашата същественост (осъзната и неосъзната).
Основни характеритики на идентичността:
– Дадена ни е по рождение и по презумпция е вложена у нас поради факта, че сме Божии творения, по Негов образ и подобие (Битие 1:26).
– Касае цялата личност – духа, душата и тялото; личностните център и граници. В този смисъл тя е динамично разкриваща ни се, наместваща се и променяща се (в определени индивидуални граници, гарантиращи цялост и свързаност);
– За всяка личност е уникална, оригинална, единствена, неповторима и неповторяема (даже и от самия човек).
Разкриването на идентичността ни в нашия живот е резултат от лично интуитивно прозрение и се осъществява по множество начини – чрез контактите ни с хората и цялата жива и нежива среда около нас; чрез ситуации; вътрешноличностни процеси, междуличностни взаимоотношения, практични занимания, избори и решения, промени и много други. Всеки избор и действие са конкретен израз на идентичността и същевременно повлияват развитието й. В този смисъл това, което мислим, вярваме за себе си, е в динамична зависимост и, повече или по-малко, различно от това, КОЕТО ВСЪЩНОСТ СМЕ.
Може да се каже, че човек, който във времето на своя живот на земята открие, запази и развие в любов своята идентичност, в действителност изпълнява мисията на живота си.
Изграждане на идентичността:
Генетичната идентичност е записана в гените ни, във всяка наша клетка, показва произхода ни. Крайно необходимо е да попълваме дупките в информацията за реалното ни историческо развитие (етнос, прадеди, род, семейство), за да можем да си отговорим базово на въпроса: КОИ СМЕ НИЕ.
Естествено развитие на личността – свързано с физическия растеж.
Първичната вяра: Цялата бременност, раждането и първите преживявания след раждането са формиращи за базовите нагласи на личността в целия й по-нататъшен живот (ментално, емоционално, физически). Първичната инстинктивна вяра, която новороденото бебе преживява спрямо майка си (или друг любящ възрастен) в първите мигове на живота си, има най-висша – сакрална роля, във формирането на личността и реализирането й. Съответно степента, в която това първоначално доверие липсва, се отразява дългосрочно негативно на човека – възприемане на себе си и околния свят, склонност към травми.
Съзряване: може да се твърди, че всичко допринася за формирането на личността по време на израстването й. Някои от основните въздействащи процеси (активни и/или пасивни) са следните:
Утвърждаване на личността: Личностната идентичност произлиза („изтича”) от идентичността на родителите. По правило Бащата директно формира идентичността на децата си. Личностите с родителски авторитет имат огромно влияние за утвърждаване на идентичността в децата си – за личностно развитие, за половото и професионалното осъществяване, и др. най-вече чрез: а) личния си пример и идентичност (кои са те самите); 2) степента на приемането на децата такива, каквито са – физически, емоционално, характерово и др. Обратната връзка – реакцията, който малкото дете получава за своите думи, емоции, действия от грижещия се за него възрастен, е ключова за оформянето на отношението към себе си и границите на формиращата се личност. Неприемането на детето такова, каквото е, води до всякакви здравословни смущения при съзряването на личността – в пубертета и в напреднала възраст.
Може да се твърди, че всички важни граници и възприятия на личността са подсъзнателно заложени в детството механизми, които постепенно са се автоматизирали, като са формирали възприятията, а от там и идентичността ни.
Женска и мъжка идентичност – израз на вътрешна и външна същност и баланс (хормонален, душевен, духовен). Половата идентичност е еднозначно генетично заложена и не е резултат от избора на личността, а е свързана с естественото физическо развитие. На психологическо ниво се утвърждава чрез взаимоотношенията на детето с майката и с бащата (или с други хора с родителски функции – жена и мъж; вж по-горе).
Модели, системи, вярвания – личността приема от социалната си среда (семейство, общност, общество) различни примери, мисловни модели, парадигми. Оформя се специфична за дадения човек рамка на вярванията, която влияе пряко на идентичността и на целия му живот.
Кризи на идентичността – при растежа на детето, а и по-късно с различните етапи в живота, човек преминава през периоди на съществени промени (физиологични, емоционални, и пр.), които не са леки и се възприемат като кризи. Но в повечето пъти те са напълно закономерни и ествествени, като без тях личността не би могла да се развие пълноценно. Тези кризи спомагат за разкриване и оформяне на идентичността.
Противоречия – вътрешни и външни. Всички противоречия спрямо себе си, които човек изживява – от страна на други хора и/или от самия себе си, въздействат пряко върху формирането/изострянето на съзнанието за собствената идентичност (Евреи 12:3). Те са драматични, но преминати с подкрепа от по-зрели хора, са много ценни опитности.
Травми, аномалии. Няма идеални детство, развитие (във или извън семейна среда), взаимоотношения с близки и по-далечни хора. По време на израстването ни е възможно да сме преминали през редица наранявания, които често сме приемали за „нормални” (защото не сме имали възможност за странична референция, нито пък избор за такава). Така те неосъзнато са станали част от нас, от идентичността ни. Най-сериозни негативни последици върху формирането на идентичността има наслоеното травмиране – тогава, когато след получаване на първична травма, тя бива препотвърждавана отново във времето.
Избори, влияещи на идентичността ни – с израстването ни като човек се налага (и е здравословно необходимо!) да се правят различни избори и да се поема отговорност за тях. Всички лични избори, взети и приложени решения, ни изграждат, независимо дали водят до позитивни или негативни последствия.
Външните обстоятелства, изграждащи вътрешния човек (идентичността ни). В процеса на живота външните обстоятелства могат или да съдействат позитивно в разкриването на вътрешно заложената ни идентичност, или да са в неин противовес, отричайки я. В крайна сметка и в двата случая мъдрият човек ще успее да „напипа” себе си (2 Коринт. 4:16)
Идентичността е в откриването на това, което СЪМ, и реализирането му, след като съм осъзнал това, което не съм.
Изборът на осъзнато насочване в живота си към разпознаване на нашата истинска идентичност, включително с цел да я различаваме от фалшиви придатъци/недостици, е всъщност нашият Път в Живота – Пътят на усъвършенстването ни в Любовта (1 Йоан 4:17), Път на изцелението ни (Откровение 22:2).
Библейската парадигма за цялостно свързване в любов на духа, душата и тялото на личността съответства на най-висше изявяване на идентичността. Парадоксално е, че до това състояние се стига чрез преминаване през по-предишни етапи на „разделяне на духа от душата” (Евреи 4;12), и внимателния им анализ. В духа ни – онази жизнена есенция, откъдето извира Божият живот в нас, е заложена автентичната ни идентичност. Душата ни, развила се в жизнения ни път, от своя страна носи елементи и на истинската, и на фалшивата ни идентичност. Затова е толкова необходимо с помощта на Святия Дух – Духът на Истината (чрез лично прозрение и/или с помощта на човек – приятел, учител, лечител) да потърсим и осъзнаем кое у нас е от чистия Жизнен Извор (Изход 20:3, Притчи 4:23), и кое е привнесено (формирайки фалшива идентичност, с която по различни причини сме се свързали (Изход 20:4)).
Животът настойчиво ни предизвиква да търсим, намерим и преоткриваме непрестанно идентичността си. И да я отстояваме – за тези от нас, които по един или друг начин вече са я напипали.
Боряна Коцева