Комуникация

(тема 10 от поредицата „Беседи за мислещи хора”)

Комуникацията е процес на обмен на информация, енергия, материя и др. чрез осъществяване на директни и/или индиректни контакти. Същността и резултатът на комуникационния процес е общуване, свързване и развитие.

Първи голям принцип: Всичко в живота функционира по образ и подобие на нещо по-първично (Битие 1:26, 27). Чрез този принцип на подобието можем да илюстрираме функционирането на комуникацията като феномен:

1. В човешкото тяло: Осъществява се на всички нива: между органелите в клетката; между клетките; между тъкани и органи; между системите. Комуникацията е на базата на йерархичен модел, като се ползват по-главни и по-малки невронни, биохимични, енергийни и други пътища. На практика тялото е една абсолютно цялостна система, оплетено от комуникационни пътища – кълбо от високоорганизирани спонтанни или съзнателно предизвикани канали на информация и енергия. В тялото на йерархичен принцип всичко праща информация до всичко, като по този начин се предизвикват промени. Нашите усещания са само резултат от сложни комуникативни взаимодействия, протичащи непрестанно.
2. Между човека и заобикалящата го среда, които са неизолирани, в непрекъснат контакт и обмен на информация и енергия, като резултатът е настъпване на временни и постоянни промени и в човека, и в околния свят.

Втори голям принцип: „Свързани в любовта …” (Колосяни 2:2, 3:14). На принципа на комуникацията в тялото (I Коринтяни 12) можем да изградим модел на комуникация между хората – както между най-близки (семейството, приятели), така и между далечни непознати.

Едно от основните предназначения на комуникацията е разрешаване на проблеми с цел откриване на истината.

Винаги е възможно истината да бъде комуникирана по адекватен начин.

Различни случаи на Комуникация:

1. При работа по общ проект: в работен екип комуникацията се извършва в предварително създаден йерархичен ред. Комуникацията на едно ниво, както и с личния супервайзър, е непосредствена. При необходимост се комуникира с по-високи рангове, като се въвличат всички участници. Информация, обменена между двама, се препраща до трети човек само с изричното съгласие и на двамата.
2. При конфликт: опит за изясняване при директен разговор. При неуспех се въвлича трети човек, като свидетел и гарант. За пълно разрешаване на конфликта понякога е необходима намесата на цялата общност (независимо от типа й). (Матей 18:15-17)
3. Активното слушане се прилага във всички случаи на разрешаване на проблеми, особено при терапии.

В крайна сметка по-голямата част от проблемите се разрешават чрез адекватна комуникация, т.е. реално те са възникнали поради липса/блокиране на комуникацията.

Боряна Коцева