(резюме на тема 13 от „Беседи за мислещи хора”)
„… Защото Любовта е силна като смъртта …”
Песен на песните 8:6
Опити за дефиниране на Любовта има безброй – в толкова контекста, колкото различни хора са я описвали. За да се пресъздаде достатъчно пълно и достоверно определение за нея, може би е необходимо всички досегашни сентенции да бъдат насложени. Резултатът едва ли ще бъде единствено словесно изразен – ще е светлинен спектър, симфония, слънце, звездно небе и много други, възприети хармонично …
Тук правим нашия скромен, обобщаващ и недостатъчен опит за докосване до темата. Надявам се той все пак да предизвика едно мигване на окото ви или едно трепване на сърцето ви. А ако ви вдъхнови да продължите още малко по Пътя, озарен чрез Любовта, удовлетворението ще е пълно.
Любовта е всесъществуваща, всесъществена и всеосъществяваща се реалност – извор и база на всичко; във и чрез която е възможен Животът. Независима е от нас – хората и другите живи твари. Апостол Йоан кратко и напълно изчерпателно казва, че „… Бог е любов …” (1 Йоан 4:8). А Бог, Който Е Любов, представя Себе Си като „… Онзи, Който СЪМ” (Изход 3:14). Любовта е есенцията на Бог, Неговата консистенция. Тя е безалтернативна творяща енергия, която човешката личност има потенциала да приведе от пасивна към активна действаща сила, раждаща Живот, в конкретни граници и измерения. Без тях, които са следствие от реалната идентификация, Животът е невъзможен.
Даването на Живот е Любов в действие в най-чист вид!
Но Любовта е и приемане на Живот – едно от основните предизвикателства на съвременния човек. Необходима е активност и при приемане, и при даване на Любов и Живот – два мощни енергийни потока, способни да раждат, творят, изцеляват …
Развитие или Любов – коя е движещата сила в живота? Израстването и любовта са взаимозависими принципи, с вложена в тях невъзможност за самостоятелно действие. Парадоксален е фактът, че промяната (към възходящо развитие) се реализира само след акта на любов и приемане на себе си, другия човек и ситуацията такива, каквито са. В своята книга за психологията на любовта д-р Пек обяснява: „В резултат на тайнствената същност на любовта никой досега, доколкото знам, не е дал задоволително определение. В усилието да бъде обяснена любовта е бивала разделяне на различни видове: ерос, филиа, агапия, съвършена и несъвършена любов и т.н. Аз все пак възнамерявам да направя единно определение на любовта отново с ясното съзнание, че ще бъде до голяма степен неиздържано. Ето я моята дефиниция: волята да разшириш границите на своя „Аз”, с цел да осигуриш своето собствено или нечие чуждо духовно развитие.” (Dr. Morgan Scott Peck, „The Road Less Traveled” 1).
Любовта КЪМ Бог, себе си и ближния
И така – любовта на човека към Бог е абстрактна личностна нагласа, реализираща се и видна чрез автентичен акт на прилагане на вяра при обичане на друга човешка личност. Най-висшите Божии заповеди – тези за любовта, са вечни и препотвърждаващи се в човешката история (Второзаконие 6:5, Левит 19:18, Лука 10:27). Законите за любовта превъзхождат тези за уважението към личността, поради факта, че първите изключват личностните заслуги, а включват прошка, търпение, милост.
Любов и цялостност
Единственият начин реално да живеем във вездесъщата Божия любов е да я отнесем към и чрез себе си, с конкретни мисловни нагласи, думи и действия. В крайна сметка целият жизнен процес ни води към единение с действащата вътре в нас Божия Любов, която ни прави цели.
В най-добрия случай Любовта към себе си е съзнателна проява на добро семейно възпитание от страна на родителите към детето, за да прерасне тази любов един ден в най-висша осъзната ценност и приоритет за зрялата личност. По този начин се осъществява утвърждаване на личността (affirmation, бел. авт. – дълбоко себеутвърждаване с установяване на център, граници и ценностна същност, изградени от Божия Любов), като същевременно чрез любов става предаването и приемането на идентичност от родителя на детето.
Реалността показва, че всички тези процеси протичат само частично или почти изцяло липсват в семействата, общностите, обществото ни. Всеки един проблем, всяка една болест могат да бъдат сведени до липса/ недостатъчност и/или блокаж на любовта в определени сфери от живота ни (по Луиз Хей, „Излекувай живота си”). Затова, в необятната си Милост, Бог е дал механизъм за изцеление (включващо изобилни компенсиране, възстановяване, плодоносност и др.) чрез осъзнато и постоянно връщане към Истината … Ето как Любовта – една принципно всесъществуваща реалност, е необходимо да бъде целенасочено преживявана и всячески възпитавана и тренирана през целия живот на личността, чрез активно избиране на Истината (1 Коринтяни 13:6). И само така е възможно човек да израства цялостен и балансиран – духовно, душевно и физически.
Любов и свобода
Доближаването до Истината е акт на Любовта в нас и ни води към Свобода. Най-често – болезнено. Животът в свобода е възможен единствено след предварително заплащане за нея – лично от нас или от други личности.
Любовта вярва и е отговорна. Тя дава на човек силата, енергията да мине през кризи, да страда смислено (при необходимост) – за себе си, за другите, за поколенията.
За изцеляване на личността (свързване в единна съвършена цялост, Колосяни 3:14) е необходимо съзнателното връщане към нагласи и действия на любов и грижа към душата ни, която е детето вътре в нас (Псалм 131). Човекът, макар и възрастен, цял живот си остава дете спрямо Бог, и е необходимо по детски да приеме и да активира в себе си Божията любов – най-напред и основно към себе си (1 Кор. 13:11,12, Лука 18:16,17). Привилегия и отговорност на здравия, балансиран човек е да поддържа емоционалния резервоар на детето вътре в себе си винаги пълен с Любов (Д-р Рос кембъл, „Детето – как да го обичаме истински”).
Любовта на човека към самия себе си автоматично рефлектира в отношенията към другите хора. Важно е да се знае, че любовта към другите не може да е различна или да надмине любовта към себе си. Човек обича другите така, както обича себе си. Човек се отнася към другите така, както се отнася към себе си – към детето в себе си.
Да обичаш и да познаваш – едно и също Е
Само обичайки можем да познаваме – себе си или някого другиго. Способността на личността да създаде и да живее в интимно взаимоотношение – познаване, с друга личност е възможна единствено чрез активна Любов. Има общо със самата субстанция на любовта, извираща от човешкото сърце и проникваща до най-вътрешната част на другата личност – до самата му сърцевина. «Чрез своята любов той може да види същностните черти и особености на обикнатия човек и дори повече – той вижда онова, което е заложено в него, което още не е осъществено, но предстои да стане. Чрез своята любов обичащият позволява на обичания да осъществи своите заложби.» (д-р Виктор Франкл, «Човекът в търсене на смисъл»). «В този змисъл любовта има съществена познавателна функция, която древните евреи несъмнено са схващали, тъй като използвали една и съща дума за любовния и познавателния акт.» (д-р Виктор Франкл, «Човекът в търсене на висш смисъл»).
Любовта е безценна и безплатна, но животът в Любов, Истина и Свобода се заплаща – като осъзнат акт на отговорна личност.
Най-ценната застраховка «Живот» е Любовта, във всичките й измерения!
Боряна Коцева