Можем ли да се съгласим?

Трябва да е било някъде през 1997ма година, когато бях поканен за гост в телевизионно предаване в християнската телевизия TBN, една от най-големите в света. Историята за тези младок от България, който започва от проповядване по улиците на София (нещо, което всъщност много малко от софийските проповедници направиха в ранните 90 години) и новата църква, която беше станала от една шепа млади хора до над 1000 души за 3-4 години, след което беше затворена от корупмираната държава, беше стигнала до водещ от TBN.

Отдадох в огромното студио в Ню Порт Бийч в Калифорния за събитието на живо.

Както винаги, не подготвих нищо по сценарии, говорих от сърце.

Разказах за проблемите, които държавата ни създава. Показаха видеото от това как полицаите влизат в зала Сливница (въпреки, че това беше една малка част от нещата които преживяхме за години наред).

Дадоха адреса на българското посолство във Вашингтон и казахме на зрителите да пишат и да протестират срещу начина по който ни третират.

По-късно, когато срещнах посланничката по онова време Снежана Ботушарова, тя лично ми потвърди, че са ги заляли с писма и за всичко това се знае от правителството в София. Спомняте си обаче кой беше на власт тогава, нали? Нула ефект. Това беше периода на голямата инфлация, месеци преди събитията от февруари мисля беше 98ма когато падна правителството на Жан Виденов. Мрачни години за България!

Водещия ме запита: “Какво е твоето видение за служението? Какво вярваш, че всъщност Бог иска да извърши чрез теб и чрез вас там?”

Замислих се и казах следното:

Първо и преди всичко, да чуят възможно най-много хора за това, което Исус е направил за всеки от тях лично, а и за нас като народ, умирайки на кръста на Голгота!

Второ, не по-малко важно е, чрез служението ни да възстанови и демонстрира новозаветни образци на живот и сила. Понеже начина по който се практикува вярата днес не е това, което виждаме в Деяния на апостолите. Т.е. ние сме там да правим неща, които не са правени преди и по начин по който не са правени. Затова има и толкова съпротива.

Водещия се усмихна, приключи програмата, но после на вечерята след програмата ми каза: “Супер беше, но моя съвет е ако си отново по телевизия или радио да говориш само за първото нещо. Това второто хората не го разбират.”

Аз му казах, че ме е питал и аз съм казал истината, това, което вярвам и знам, че е от Бог.

Тази ситуация илюстрира проблема, който съм имал за години с религиозния манталитет и система в Америка. Според мен основната причина поради която Бог ме води да изляза от професионалния проповеднически свят през 2013 г., е понеже се смили над мен (а може би и над тях, не знам), понеже през цялото време имах такива “ситуации”, в които разни проповедници искаха да ме набутат в някакви техни калъпи…разбира се винаги с цел да бъдат харесван по-масово – по телевизия, в техните църкви и т.н.

Питър Вагнер беше невероятно благословение понеже точно обратното – винаги искаше да съм себе си и да не се съобразявам със систмата, да говоря от сърце и диркетно.
Питър ми помогна да преживея изцеление от проповедническия свят, в който се озовах за години, търсейки правилния път, така да се каже.

Църковната система…да не я започвам…е неизлечимо болна от религиозност. Затова трябва да се роди църквата-нецърква!

Възможно е да има някакви изключения и да има някакви “знаменитости” проповедници, които са масов и касов успех, без да са си продали душата на тази система. Това само Бог знае. Но повечето, за да се харесат на масите (и да напълнят касите), според мен се превръщат в шоу. Няма как. Масите искат своите си развлечения. И са готови да си платят за програмата!

Помните ли движението „реката“? Хахо-хихи, свят смях и пуф – къде е „святия“ смях? Няма и следа от кикотещото се движение понеже беше поредното шоу, нищо повече.

Помните ли онези със „златния прах“?

Колко циркове сме видяли досега!

Те самите често не го осъзнават. След време мисля го осъзнават, но е твърде късно да напуснат цИрковната палатка понеже са станали на възраст и не са годни за нищо друго професионално. Искрено съжалявам тези души…както и да е…

Ето основното, поради което ви пиша – нищо не се е променило за мен от онези години, когато дадох моят отговор на водещия!

Тези две неща са наистина най-важните.

1. Да чуят хората нечули за Исус
2. Да възстановим новозаветните образци на вяра и живот

По-късно започнахме да ги наричаме апостолски образци.

Това търсене на автентичност е било централно за мен преди да приема вярата, и от тогава насам до ден днешен!

Колко важно е за теб да си част от възстановяването на новозаветни (апостолски) образци на вяра и живот?

Образец значи модел. Значи правене на нещата по начин, който е различен от други начини.

Днес се намираме на кота нула. Но добрата вест е, че Бог е с нас. Бог е с всеки, който търси автентичното, истинското Негово дело. Това, което Бог има за нас, а не каквото ние искаме той да направи за нас.

Можем ли да се съгласим за това?

Аз съгласие с религиозния свят за това, което Бог иска да направи, съм се отказал да търся. Религиозния свят е като смог, който не може да бъде пренебрегнат, но под който не сме задължени да живеем. За разлика от естествения смог и трудността да си премести човек къщата, за да го избегне, в духовно отношение МОЖЕМ да пробием през този смог на заблуда и контрол и да живеем под отворено небе!

Ако намерим съгласие, че това е възможността, която е пред нас, ще имаме успех! Всеки ще има неговия успех по начин по който е различен от това, което се случва с други. Но крайният резултат, че всеки ще свидетелства за следата на Бог в живота си.

А от това по-велико няма!

И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината…“ Битие 3:8

Георги Бакалов

Основател

Християнски център Прелом