(резюме на тема 12 от „Беседи за мислещи хора”)
Приятелството – дълбоко, искрено и сърдечно взаимоотношение между две личности; безспорно един от най-великите феномени в живота въобще. Взаимното намиране на приятели се случва едновременно осъзнато и подсъзнателно, като всяка една от личностите избира другата сред група/общност от хора.
Възникване на приятелството:
– От естествена близка връзка при общи занимания – работни, образователни, хоби, игри и др.;
– Поради емоционални връзки – общи наситени емоционално преживявания; преодоляване на кризи; привързаност и др.;
– Духовна връзка между хора, които „трептят на еднакви честоти” в живота – възприемат и се отнасят към реалността по много близки съответни начини.
В крайна сметка близкото, съкровеното приятелство е букет от свързването на две личности в различни измерения на живота!
Приятелството като приоритет. За повечето хора е естествено приятелските взаимоотношения да са едни от най-важните в живота им. Библейският поглед на тема Приятелство не ни дава някакви точни инструкции, а само епизодични разкази, втъкани в цялостната история (Авраам и Лот, Давид и Йонатан, Исус и Йоан и др.). Принципите на Приятелството не са „регламентирантирани” в Библията както други видове важни взаимоотношения, но за тях важат всички дадени ни Божии закони, в единство със свободния личностен избор. В крайна сметка те са извлечени като непреходна ценност, като жизнеутвърждаваща есенция, за която си струва да се жертваме (Притчи 18:24, Йоан 15:13-15).
Характеристики на приятелството – обич нелицемерна, вярност, търпение, приемане, доверие, комуникация, прошка, общо съпреживяване в добри и лоши моменти (сърадване и състрадаване), взаимно служене и др.
Граници на личността в приятелското взаимоотношение – равноправно и споделено разбиране за самостоятелността и независимостта на всяка една от двете личности, с възможност за предоговаряне на границите при едновременно запазване на силата на връзката. При истинна и честна комуникация, основана на обич (включва приемане и прошка), здравината на взаимоотношението расте като цяло, а двете личности се изграждат и израстват (Притчи 27:17).
Всяко едно близко взаимоотношение, включително приятелството, се осъществява на базата на триединния принцип за свързаност. Той ни е даден чрез Бог – Баща, Син и Святи Дух, и приложен/изявен по различни начини във всички живи форми – човешки/животински/растителни видове и взаимоотношенията между тях в реалния Живот.
Най-важни приятелства в човешкия живот:
Приятелството с Бог е краеъгълният камък, определящ духовното развитие на личността. Всеки човек, включително невярващите, имат някакво взаимоотношение с Бог. Истински прелом в живота настъпва, когато тази връзка бъде развита до интимна вътрешна близост, която се отразява и външно, чрез видими положителни промени (приятелствата на Авраам с Бог (2 Летописи 20:7, Яков 2:23), на Мойсей с Бог (Изход 33:11)).
Приятелството със самия себе си е толкова важно за личността, колкото и това към Бог, и е следствие от първото. Осъзнаването и развиването на това вътрешно дълбоко любящо отношение на личността към себе си действа изключително изцеляващо и центриращо. Няма общо с егоизма, макар много често да изглежда и да се възприема по подобен начин.
Приятелството с Бог и със себе си са неделими едно от друго, водят до дълбоко парадоксално опознаване на Бог чрез себе си и на себе си чрез Бог. Личността намира (и е намерена), започва да изгражда и стабилизира вътрешния си Център, установявайки Кой е Творецът-Баща, и заедно с това – своите място и смисъл в живота.
Взаимоотношението с нашия приятел (опитът показва, че са до двама-трима най-близки в целия ни живот) също води до своеобразно сътворяване на една нова личност, определена от нас, приятеля ни и духа между нас двамата. В това взаимоотношение обаче трябва да се внимава за ненарушаване на границите на двете отделни личности, всяка от които има собствен независим център и свой самостоятелен живот (убеждения, решения, жизнен Път). По важност приятелството със самия себе си е първостепенно спрямо това с други хора. В противен случай между двамата възникват зависимости, които пречат на свободата във взаимоотношението, на всяка една от личностите, а също и околните им са засегнати. Други аномалии, нерядко срещани и в повечето случаи преодолими, са завистта и ревността между приятели.
Истинските приятелства са дългогодишни, но с времето има вероятност за промяна на ценности и пренасочване на приоритети на развитие в живота. Тогава са възможни раздалечаване и раздяла на близки приятели.
Част от въпросите, обсъждани по време на беседата:
1) Сещате ли се поне за един човек, който за Вас е любим приятел? Какво отличава взаимоотношението Ви с него от това с всички други ваши близки хора?
2) Според Вас възможно ли е Ваш приятел да Ви е по-близък в сравнение с хора от семейния Ви кръг?
”Приятелството … за мен това е нещо много съкровено. Много често виждам как хора споделят тази картинка със стъпките по пясъка – как Бог те носи на ръце през трудните моменти. Е, за мен тия ръце, чрез които Той ме носеше, бяха ръцете на моите две приятелки. Те бяха до мен на ежедневна основа през най-дълбоките кризи в брака ми. И по време на многобройните операции с присаждане на кост на Илиян (син, бел.авт.), когато често пъти не виждах никакво подобрение. Приятелството е скъпоценност, която понякога се шлифова, докато потъваме и изплуваме в различните кризи и трудни моменти на тези взаимоотношения. И, да, кризи ще има. Но при нас лично те ни сплотяваха още повече.” (Дани Беличовска)
„Приятелствата са дар – от Бог. Но колкото зависят от Бог, толкова зависят и от нас. Преди време само усещах, че Отец ме е фокусирал във взаимоотношенията. Те са най-важното за мен. Първо отношенията с Бог, после, но успоредно, и отношенията с хората. За някои работата, кариерата, служенията и други сфери са най-важни. За мен не е така, защото нито едно от тези не може да се реализира в пълнота без здрави и дълбоки взаимоотнешения.
Някои може би са се научили от Бог как да обичат приятелите си, как да общуват с тях. На мен ми се случи точно обратното. Понеже не познавах Бог в началото, а много държаж и страдах за взаимоотношенията, се получи така, че от собственият ми опит с хората се научих да общувам с Бог. Когато се чудех как да кажа на Бог нещо, как да поискам, как да споделя, се сещах как споделям и искам от приятелите си и как те споделят и се облягат, разчитат на мен, когато имат нужда. Така започнах да говоря с Бог много по-открито отколкото съм си представяла, че мога. А това активира и Неговото приятелство към мен.” (Поли Ангелова)
„Приятелството е онова сърдечно свързване между двама души, което те прави СЪЩЕСТВЕНА част от живота на другия човек. Приятелят е там за теб – физически, емоционално и духовно. Приятелят е онзи човек, който сякаш е на една страница с теб. Разбирате се с не много думи. Знаете твърде много един за друг и въпреки това се приемате и обичате. Носите бремената си един на друг без да ви тежи!
Когато загубиш приятел, все едно губиш част от себе си – боли!» (Цвети Иванова)
Приятелските ми взаимоотношения са индикатор за това кой съм аз. Приятелят е част от мен самия, и то завинаги. Всеки приятел има свое уникално място в сърцето ми, което друг не може да запълни. Грижата към приятеля ми и взаимоотношението с него е приоритет. Нужно ли е да загубя приятеля си по някаква причина, за да го оценя?! … Затова, скъпи мой приятелю, е важно съзнателно да те ценя ДНЕС, докато ни има в този живот и сме заедно!
Боряна Коцева