или „Не убивайте ближния си”
(тема 16 от „Беседи за мислещи хора”)
„Не убивай …” (Изход 20:13)
Ако не съществуваше прошката, убийството щеше да е ежедневно деяние за много от нас. Независимо от самочувстието на цивилизованост, съвременният човек не се е развил до там, че да остави в миналото този най-първичен акт на саморазправа с ближния си, в мисли, с думи или с дела. Човекът има да учи още много за реферирането на всичко случващо се в личния му живот спрямо Вечния Бог, който е Самият Живот.
Изборът на човека да прости нанесеното му от някого зло е един от най-висшите актове на осъзнаването, че въпреки и над всичко Животът продължава поради „обичането на ближния както себе си” (Евангелие от Матей 19:19) и понеже, в различна степен, „всички сме части едни на други” (Послание към Римляните 12:5). С други думи, унищожителната сила на едно отмъщение би причинила още повече вреди спрямо стореното до момента зло – както на наранения човек, така и на злотвореца. Така прощаването се явява един от най-грандиозните духовни процеси, заложени в самата същност на живота, и реализиращи се на принципа на личното решение. За сравнение – той е подобен на гравитацията, с която, ако не се съобразим, „падаме” на най-ниското достъпно място.
Най-висшата цел на прошката е запазването на Живота, което е есенцията на всеки Божи принцип.
Прошката не може да бъде наложена отвън, а се избира суверенно от личността, отчитаща истинността на причиненото зло; извършва се съзнателно в земния (видимия) свят, и се валидира в невидимия, в духовния (Евангелие от Матей 6: 9-15). Резултатът от истинската прошка е изцеление, проявяващо се на физическо, душевно и духовно нива.
Процесът на прощаване е терапевтичен. Винаги е свързан и с прошката към себе си. Най-общо включва:
- първоначално съвземане след стореното зло;
- осъзнаване на фактите/истината за случилото се;
- осъзнаване и признаване на личните мисли и емоции в детайли (въпреки мъчителността им);
- приемане на причинената болка;
- приемане на себе си (собствената личност) в цялата ситуация;
- осъзнаване на персоналните стойност и любов към себе си въпреки и над случилото се;
- осъзнаване и приемане на Божията любов към себе си и този, който ни е причинил нещастие;
- възможно осъзнаване на научения от ситуацията житейски урок, с цел при следваща подобна ситуация да се действа на различен принцип;
- утвърждаване на по-висши жизнени приоритети и личностни граници, и живеене според тях.
При вътрешното преживяване на изброените процеси в различните моменти човек сякаш участва в съдебен процес, като се оказва в ролите на жертва, прокурор, адвокат и/или съдия. Крайната завършваща фаза на прощаването е, с Божията благодат, съзнателният отказ да стане И „изпълнител на присъдата”.
Прошката е пожелателна възможност, а не непременно задължителна необходимост; тя е личностно осъзнат избор и не зависи от отношението на наранилия ни човек. Първичният спонтанен отговор на човешката природа на всеки зъл акт е личното (незабавно или отложено във времето) отмъщение – друг зъл акт. Затова се изисква смелост, смирение и прилагането на извънредна енергия за задвижването на цял един процес на вътрешна трансформация, който от първоначална разрушителност води в последствие към градеж и баланс. Прощаването като духовен механизъм носи в себе си силата да генерира нова, чиста жизнена енергия, която изцелява прощаващия човек, носи му мир. Съдържа и потенциал на освобождение към този, комуто е простено (при условие, че той приеме прошката).
Всеки човек, който истинно и сърдечно практикува прощаването, може да засвидетелства реалната й изцеляваща сила (Евангелие от Лука 5:23). Така прощаващият човек формира у себе си склонност към простителност, извинява се при необходимост и не задържа негативизъм. У нас в България има традиционен религиозен празник, наречен Прошка – ден, на който всяка година много семейства и приятели си прощават едни други (било то искрено или не). Неслучайно този ден предшества пролетните пости – периодът, в който цялата природа (в това число нашият черен дроб – главен детоксикиращ орган) се прочиства и обновява. Прощаването е вътрешноличностен процес и е свързано с физически, мисловен и емоционален детокс, и следваща регенерация и пренаместване в тези сфери. Резултатът от протичането на този процес повлиява цялостно личността (вътрешно и външно, невидимо и видимо), и има капацитета да се отрази благотворно, пряко или косвено, на околните хора (семейство, приятели, общност и др).
Боряна Коцева