Съмнението

(тема 20)

Съмнението е трудно да бъде еднозначно дефинирано, принадлежи най-вече към философските категории. Като една енигма (мисъл, усещане (?)), съмнението възниква или навлиза в душата на човека – ум и емоции, и може да се разпростре и повлияе на цялата личност.

Всеки човек изживява съмнения по различни начини в разнородни ситуации. Често пъти се чувстваме „в капана на съмнението”. А дали е за добро или за зло, определяме (почти) едностранно според субективните си усещания или според резултата, до който то ни извежда.

Извън несъвършените ни опити за поляризирано категоризиране на съмнението, можем да се съгласим, че в крайна сметка то е един от изразите в стремежа на личността към някакво ново, различно ниво на баланс по време на нейното израстване. В този смисъл съмнението е нормално явление при интензивна личностна промяна. Може да се усъмним в наши стари идеи, нагласи, хора, парадигми – все такива, на които безрезервно сме се доверявали до този момент и сме приемали по някакъв начин (съзнателно или не) за даденост. В такива процеси безусловната (често еднозначна и едностранна) убеденост се разклаща; вложеният ни от Бога вътрешен устрем за търсене на истината се изявява, дори и да е бил дълбоко подтиснат. Човек започва да поставя въпросителни едва ли не на всичко в живота си, дори на очевадни и аргументирани убеждения, базови закони и принципи. В търсещата истината личност съмнението действа като пречистващ плявата (лъжи и полуистини) огън. В резултат е възможно да настане сериозна промяна в приоритетите, движещи човека.

Съмнението възниква поради съзнание/усещане (обективно или не) за отделяне от Извора, както и за вътрешно фрагментиране на личността (нарушаване на нейната цялост) (Евангелие от Марк 15:34). След като то бъде преодоляно, настъпва ново свързване, изцеление, баланс – предпоставки за по-свободно протичане на Живота …

Когато обаче съмняването продължи твърде дълго, без надежда за вземане на решение и достигане на балансирано състояние, емоциите и умът се изтощават и човек започва да губи увереност, дори до депресиране. Загубата на енергия може да доведе до болест, поради подтискане на съмнения дълбоко в себе си и нерешителност. Такъв човек се нуждае от помощ и/или от терапия. Целта е да се възвърнат силите и увереността на личността, така че да може да направи качествено нови избори за живота си, и да започне да ги реализира.

Всяко съмнение на човека в други хора, във взаимоотношения, обстоятелства, теории и др. показва и определена степен на неувереност в самия себе си. Тя може да бъде здравословна (съмнението като вид очистваща оздравителна криза), когато е ограничена по време и влияние. Една зряла, емоционално интелигентна и психически здрава личност може да си позволи да използва известна доза усъмняване като инструмент за придвижване напред в развитието си, без да се страхува, че ще настъпят по-дълбоки фрагментиращи процеси в същността й. След завършване на дадения процес цялостта се възстановява, установява се нов баланс и нови граници; съмненията се разсейват.

Има хора, които целенасочено отказват да се усъмняват в своите вярвания, щом веднъж са ги приели за истина за тях самите, тъй като едно подобно усъмняване е свързано със загубата (временна) на личния душевен (умствен, емоционален) мир. По този начин те целенасочено спират обновяването/търсенето на истината в живота си. А това става пречка за развитието им и цялостното им здраве – в дух, душа и тяло.

Използвано мъдро, съмнението може да бъде сериозен инструмент за търсене и утвърждаване на истината (Битие 3:1), на здравословния баланс по време на израстването на личността.

Боряна Коцева