Настоящето видео засяга една от големите теми, които предстои да бъдат разгледани през тази година, вероятно и следващата, и годините, които предстоят.
В Посланието към ефесяните 4: 26 апостол Павел казва: Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви. Лично аз за години съм смятал, че апостол Павел насърчава вярващите да не си лягат разгневени, тоест да не си лягаме с неразрешени проблеми. Това звучи като добър духовен съвет, но неразбирайки хебраичните корени на вярата ни, християнските учители и тълкуватели са ограбили себе си, оттам и нас от истината от истинското значение на казаното, а именно, че в еврейския календар денят започва с вечерта. С други думи, смисълът на наставлението на ап. Павел е да не започваме деня разгневени, а не да го приключваме в такова състояние.
Цялото Писание беше дадено на народа Израел и прекъсването на връзката с тях се превръща в голям проблем за нас. Струва си да се зададе въпросът – защо тази връзка е прекъсната? Причината за това е комплексна, отговорът не е еднозначен, отхвърляне има и от двете страни. Много ясно е записано в посланията на апостолите, че има силно преследване при първото поколение вярващи, те са преследвани от своите събратя юдеи. Но сякаш забравяме, че Исус беше еверин, както и апостолите и всички вярващи по онова време. Т.е. една част от еверите преследват други евреи повярвали в това, че Исус е обещаният тям Месия. През годините обаче по-голямото преследване е от другата стран – много повече са преследвани евреите от така наречените християни.
Прекъсването на връзката с хебраичната култура и с народа на Израел се превръща в голяма трагедия и тази трагедия отваря място за антисемитизъм. Омразата към евреите е основна и може да съществува тогава, когато има теология, идеи от Библията, които представят Израел като отхвърлен от Бога народ. Според така наречената „заместителна теология“, която не е основана на Божието Слово, Бог е приключил с тях и сега новият Израел са всички, които вярват в Исус, а евреите са като всички други народи. Всеки, който поучава подобно учение, се превръща в разпространител на небиблейски доктрини.
Корекцията, която трябва да се внесе в самата основа на християнската теология е фундаментална. Тази корекция е започната от Святия Дух по цялата земя.
Нека се върнем към основният ни пример: както стана вече ясно в Ефесяни 4:26 апостол Павел всъщност казва: гледайте да не започвате новия ден с гняв. В еврейската култура денят започва да се брои от вечерта. Изразът слънцето да не залезе в разгневяването ви може да бъде разбран само тогава, когато човек познава еврейската култура и начина, по който евреите броят дните. Разликата между това дали разбираме Божието наставление за нещо преди да е започнало или за това как да го приключим, е огромна. Примерът в този стих ни показва колко много сме загубили, като сме отхвърлили еврейския народ, а с това и еверейският език и култура, които са неразделни.
В нашия народ, за съжаление, има много антисемитизъм. Последната вълна на антисемитизъм в българската история е свързана с участието на евреите в левичарската пропаганда и в комунистическата партия. По време на Възраждането също има антисемитизъм, който си има своите причини. Не е ли време народът ни да разбере правилно Писанията, учението на Йешуа, започвайки с правилното разбиране за самото негово име? Например, не е ли време да бъдат просветени хората, че Христос не е фамилното име на Исус, а гръцкият превод на еврейската дума за Месия? Това не е някакъв маргинален, екзотичен казус. Името на Бог е огромно значение за всеки, който иска да бъде одобрен от Него.
Не е ли време българите да осъзнаят, че Исус Христос е евреин и, че Библията е еврейска книга, колко и това сериозно да конфронтира съзнанието ни. Какво правим тогава с този народ? Какво трябва да мислим за Израел?
Много хора излизат например с аргументи от сорта, че днешен Израел не е тогавашният Израел, че не се знае кои евреи са от племена и други такива. Тези аргументи могат и трябва да бъдат адресирани, и ще бъдат разгледани, но дори и перфектно да ги изясним, си остава истината, че антисемитизмът е духовен и демоничен проблем. Не е нещо логично, това е ревност, фанатизъм. Когато стигнем до основата на тая омраза и я изобличим, тогава само се създава възможност за изтръгването на нейният корен.
Мога да кажа това за себе си, както и за Християнски център Прелом, че голяма част от мисията ни занапред ще бъде внасянето на сериозни корекции в начина, по който сме разбирали, вярвали и практикували истините на Библията. Тези корекции са свързани с вековното отхвърляне на еврейския фундамент, върху който стои така наречената християнска вяра. Ето, дори самата дума „християнска“, например означава в превод месианска. Няма друга култура и нация, която да носи идеята за Месия. Това е хебраична идея, присъща само на юдеите, затова е част и от нашата вяра.
Ето конкретни теми които ще бъдат разгледани занапред:
Какво получава Божието Слово за името на Бог. Щом втората заповед е свързана с името на Бог, няма как ние и до ден-днешен да не знаем как това име се превежда. Трябва да внесем корекция и в разбирането си за спазването на празниците. Кои празници би трябвало да празнуваме и кои празници са празнували първите вярващи? Как да празнуваме, така че да бъдем свидетелство за света около нас?
Също така – спазването на събота – да или не?
Въпросът, свързан със служението на Исус – една година ли е или три, защо има объркване сред богословите по тоя въпрос?
Спазване на законите с храненето, отхвърлянето едни храни и приемането на други Всички тези неща са свързани с основните поучения на вярата ни, които са били похитени от гръцкия дух.
Имаме отговорност да предадем на следващото поколение вярата изчистена от измислени човешки традиции. Нашият народ заслужава да чуе ясно какво Библията казва за това Кой е Бог, Кой е Неговият Син Исус и каква е същноста на неговото учение.