Всяка дълбока промяна си има своята история. Споделям тези много лични за мен неща с надеждата, че ще насърчат други в тяхното търсене и в процеса на промяна.
През последните няколко години Бог ме доведе до място, (всъщност, в него се озовах още през 1993 година), а именно – място на осъзнаване на факта, че вярата, която ние, християните, по традиция сме наричали „християнска“, всъщност изцяло произлиза, основана е, и единствено може да бъда разбрана правилно – чрез нейния хебраичен произход.
Годината беше 1993-та. Оказах се в Лос Анджелис на събиране на месиански вярващи. Танци, мъже носещи кипа, и неразбираеми за мен термини на иврит бяха общото впечатление, което остави в мен това събитие.
Словото беше върху „мемра“ – това, което в християнския свят се разбира като „рема“. Как „мемра“ става „рема“ и как Йешуа става Исус е предмет на цялостно изследване, което сме в процес на оформяне и представяне на българоговорящата ни аудитория (да, има и хора от други етноси, които говорят български, което е важно да се отбележи).
Разбирайки не само превода, но смисъла и значението на „мемра“ в контекста на юдаизма, а именно, че „мемра“ е не просто слово-поучение, а пророчески разкрито слово, (също така то е преобраз на Месия), аз бях вдъхновен така да назова и издателската къща, чрез която в последствие издадохме над 50 заглавия на християнска литература на български. Казвам това само за да илюстрирам дълбокото впечатление, което остави в мен допирът ми с месианската общност по онова време.
И още нещо – закупих си The Jewish New Testamet* („Еврейският Нов Завет“), един прекрасен и ценен труд на Дейвид Стърн, който ми отвори очите за едно ново възприемане на новозаветния текст.
За известно време четях усилено и само от този Нов Завет и смятам, че това остави дълбока следа в моето съзнание и переспектива върху начина, по който започнах да възприемам Новия Завет в неговата хебраичност.
Но може да се каже, че всичко приключи до тук.
Опитът ми за преоктриване на вярата през очите на хебраичната култура и мисъл спряха. Други неща бяха важни по онова време. През годините продължих да чета Еврейския Нов Завет на Стърн, продължих при изучаването на Стария Завет да изследвам значението на думи с цел по-правилно разбиране на текста, но все още не свързвах „точките“. Нито пък хората и средите, в които се движех за години имаха интерес в тази сфера.
Едно изключение беше Дан Джъстър, който опознах поради това, че бяхме част от близкото обкръжение на д-р Питър Вагнер за 10 години. Дан е автор на книгата „Юдейски корени“, която беше нишката, възобновила наново интереса ми към хебраичния произход на вярата. Междувременно попаднах на поученията на д-р Йосиф Шулам в интернет, който ясно и точно излага горчивата истина за прекъсването на връзката на християнството с автентичните му юдейски корени, също и последствията от това за историята (https://youtu.be/T0LOLwFUr5I). За щастие, посланието на д-р Шулам е изпълнено и с надежда – надеждата за възстановяването на автентичното християнство в нашето поколение.
Не осъзнавах доколко схизмата между християнството и юдаизма в ранните векове, е била фактор за израждането на християнството до това, за което четем в историческите анали.
За дълги години гледах на реформацията от средните векове като на „нещото“, към което би трябвало да се стремим в опита ни да се завърнем към автентичното християнство. Сякаш нарочно обаче никъде в книгите, трудовете и анализите, които четях за ранната църква, не ставаше дума за това, че тази ранна църква, която християнските радетели за завръщане към автентично християнство толкова хвалят, всъщност е била църква много по-хебраична, отколкото някога сме предполагали.
СЪН ОТ БОГ И ИЗЛИЗАНЕ ОТ ПРЕДИШНАТА МИ СРЕДА
През 2013 година в моя живот започна един процес на излизане от средите и света, в които се бях движил за години. Това излизане беше нещо, което предприех съзнателно, след сън от Бог, който ми беше даден. В съня си видях човек, за когото знаех, че беше Исус, но не можех да видя лицето му, стоеше по средата на огромен трап, който беше изкопан с цел полагането на основи на сграда. Този трап, изкопан за полагане на основа, беше с размера на футболно игрище. Исус стоеше в центъра и ме очакваше. Разбрах, че ми предстои време на сриване до основи и полагането на основи с Него в центъра. Това сриване и подготовка за полагане на нови основи върви вече 7 години.
Процесът на сриване и стигане до дъното, до същността на това, което представляваш, в което вярваш, до същността и на самия ти живот, е процес, изпълнен едновременно с болка и надежда. Болка от неизбежните травми и скръб, следствие на загуба на ценни взаимоотношения (не на всички им се минава през процес на сриване и съграждане наново), надежда и мир от стигането до дъното на нещата и съграждането наново на правилната основа.
ПОГЪРЧАВАНЕТО (ХЕЛЕНИЗИРАНЕТО) НА ВЯРАТА
Правилната основа е Месия. Ако Месията, в който вярвам не е Месията, за когото говори Моисей и пророците, той не е никакъв Месия. Но ако това е Той, аз нямам никакво право да си го моделирам според моите идеи за Него. А точно това са направили с него хората. Можем да го наречем погърчаване или хеленизъм, за едно и също нещо става дума.
Погърчили са Името му. Преименували са Неговата Тора. Презряли са празниците Му. Гонили са Неговия заветен народ. Изобретили са религия, издигаща в култ някакъв техен, „християнски“ Бог и Христос, които нямат много, или нищо общо, с този, който Той е според Моисей и Пророците. Преследвали са в името на тази новоизмислена религия и евреи, и други християни. Това е положението и до днес.
Нещо трябва да се промени. Трябва да се върнем към истинското – хебраичното начало, а не към провалилия се опит от 16 век, още известен като Реформацията от средните векове.
Протестантизмът е полу-реформиран католицизъм. Православието – без опит за каквато и да е реформация, подобна на тази от 16 век в Западния свят, по природа е хеленистично и антагонистично на хебраизма.
Трябва да се върнем до място, в което да не се налага да погърчаваме или побългаряваме преводи на Библията само понеже така другите преди нас са го правили.
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ АВТЕНТИЧНАТА ХЕБРАИЧНА ВЯРА
Трябва да се върнем към тази вяра, в която и евреи, и неевреи могат да служат на Месия с взаимна любов и уважение, както го виждаме в Деяния на апостолите.
Днес не е така.
Днес все още има твърде много крайности, лагери, деления, спорове и невежество.
Има и нови заветни връзки, има и възстановяване на някои неща, но сме далеч от възстановеното Тяло на Месия, в което няма нито антисемитизъм, нито реакционизъм спрямо вярващите, които не са наясно все още с промяната от хеленистичен към хебраистичен израз на вярата.
Вярата във възкръсналия от мъртвите Месия продължава да е лудост в ушите на невярващи и скептици. Но лудост за тях са и всички други библейски твърдения – за творението, за края на света, за същността на човешките дух, душа и тяло.
Не е моя работа да вкарам всички в правия път. Нито е работа на някой друг. Ако всеки търси Бог с чисто сърце, без религиозен фанатизъм и със смирен ум, Бог може и знае кога и как да вкара в ред вярващите. За някой това може и да е утопия, но за Бог е възможно.
Това няма да стане обаче магически. Ще са нужни полагане на усилия и проявяване на воля за промяна. Аз не съм създал този проблем и не мога аз еднолично да го реша. Дори и много хора да приемат този нов мироглед и възприемане на вярата, промяната не е промяна, докато болшинството от хората не са я приели и не са заживяли според нея. А това ще е дълъг и нелесен процес.
Никой не може да наложи на човек, който довчера е бил пастор на петдесятна църква за 30 години или повече, да преразгледа нещата, които е проповядвал и да ги ревизира спрямо възстановената хебраична истина за вярата. Същото се отнася и за хора от други богословски традиции и деноминации, както и за най-обикновените хора по църквите независимо от деноминация.
Само искрено търсене на Бог, истински духовен глад и готовност за промяна (а това всъщност е смирение), ще могат да променят статуквото. Християнски център Прелом ще продължава да бъде център за духовно просвещение, доколкото Бог ни дава да бъдем. Аз ще направя моята част. Ние от Прелом ще направим своята част. Какво ще направят всички останали с това, което ние ще им предадем, не е наша отговорност. За нас е важно ние да свършим нашата част.
А отвъд това кой каквото има да свърши, нека го направи, надеждата и вярата ни е в това, че Бог Йехова е с нас и живият Месия Йешуа ще продължава да отваря очите на множествата, както е отворил и нашите.
*The Jewish New Testament вече е The Complete Jewish Bible Version и може да се чете безплатно в различни уебсайтове за библейски текст, едни от които са:
